Ето че един от най-дългоочакваните метал албуми на 2009-та година предстои да бъде отприщен над облагодетелстваните маси. И какъв шедьовър само! Като всяка истински велика банда, така и Amorphis, още от създаването си преди близо 20 години, никога не са се съобразявали с модерните течения в музиката. По този начин, без да стават скучни и предсказуеми, те винаги са успявали да се съсредоточат върху оформянето на свое уникално звучене и стил, които усъвършенстват с всеки следващ албум. В дадени моменти те са поетични, но същевременно и брутално прочувствени...винаги епични, понякога с космична сила...често с удивителна и вцепеняваща енергия! Звукът им е пулсиращо гнездо от емоции, зашеметяващи просветления и величествени открития и откровения! Този звук те омагьосва и те дарява с вълшебни криле, с които да се впуснеш в един свят на сюрреалистично и блажено съществуване! Това е музика от земните недра и като такава не би било правилно да бъде тривиализирана с описания за степента на "твърдост", нито пък да бъде оценявана според броя на гърлени ревове от страна на Томи Йоутсен. ‘SKYFORGER’ е третата част от трилогия, изградена въз основа на епичната финландска книга/поема ‘Калевала’ и представена нам посредством двата предишни албума на Amorphis - подчертано мелодичния ‘ECLIPSE’ и далеч по-твърдия и грубоват ‘SILENT WATERS’.Третата част от този грандиозен опус съчетава двата предшестващи подхода в един перфектен микс от мелодично магьосничество и безсомпромисен ударен авторитет. Първото нещо, което те удря на първо слушане е всеобхватният епичен звуков пейзаж и изкусно изграденото и същевременно неумолимо цунами от безупречно натрупан шум, който просто извира от слушалките и колоните ви... Мен лично той ме покоси и отнесе...дори когато си мислех, че съм готов да го посрещна в цялото му величие. Откакто Томи Йоутсен стана вокалист на Amorphis, феновете на групата се делят на онези, които копнеят за отчуждения чар на зеленоокия Паси Коскинен и другите, които предпочитат по-първичния и всеотдаен подход на новия фронтмен. Едно е сигурно - Томи може да реве като звяр, но също така умее да пее адски мелодично. Това, по моето скромно мнение, обогатява Amorphis с разнообразие, за което други банди биха дали мило и драго. А нека не забравяме и космичните китарни партии на Еса Холопайнен и Томи Койвусаари. Без съмнение, китарните партии в ‘SKYFORGER’ имат основен принос за цялостното усещане за безвремие и непреходност, лъхащи от албума. Продуцентът Марко Хиeтала (познат ни от Nightwish, Sapattivuosi и Tarrot) най-вероятно си е умрял от удоволствие, че трябва просто да рамкира и дооформи такава изтънчено пъстра и богата звукова картина. Да се опитваме да отличим определена песен би било извращение и несправедливост спрямо един от най-прекрасно балансираните метъл албуми през последните няколко години. Най-запалените фенове на Amorphis може и да намерят повод за негодувание някъде в ‘SKYFORGER’, но това би било по-скоро елитарна снобария, тъй като този албум е един съвременен метъл шедьовър....