Изминаха близо пет години от последното студийно творение на PRODIGY - 'Always Outnumbered, Never Outgunned' (2004) - албум, който влезе в британските класации на 1-во място, но пък в никакъв случай не получи толкова широко одобрение, колкото появилия се през 1997-ма 'The Fat Of The Land'. Този път Лиъм Хаулет отново се е събрал с Кийт Флинт и Максим Риалити. И както Лиъм бе обещал, те са обърнали поглед назад във времето и са черпили вдъхновение от по-старите албуми на групата, от "корените". Сурови и безкомпромисни бийтове, звукови експлозии, рок, пънк, денс и дори малко от онази стара истерия, която навремето подлудяваше публиката на концертите на PRODIGY. Началото на албума обещава много. Заглавното парче е достатъчно експлозивно, макар и да звучи леко насилено. Настоящият сингъл 'Omen' е взривоопасен и както биха се изразили някои, "разцепва". Средната част на 'Invaders Must Die' определено е пиковият момент, състоящ се от три поредни зеещи ревящи звяра, наречени 'Take Me To The Hospital', 'Warrior Dance' и 'Run With The Wolves'. В 'Run With The Wolves' можем да си припомним, че преди да хване китарата във Foo Fighters, Дейв Грол беше и още е свирепо добър барабанист. По-синтезаторната втора версия на 'Omen' също си струва вниманието, но оттам нататък темпото и най-вече нивото спадат. Не че парчетата от заключителната част са лоши, но в тях няма нищо кой знае колко интересно или изобретателно. Като цяло PRODIGY са направили един солиден и на моменти възпламенителен и вълнуващ албум, който обаче има и слаби страни. В този смисъл, 'Invaders Must Die' може да се окаже разочарование за някои от феновете на групата, но едно е сигурно - че на живо те отново ще бъдат една от най-вълнуващите банди това лято.