MARILYN MANSON The High End of Low (2009)
17 Юни 2009
В днешни дни, един нов албум на Мерилин Менсън не е онова грандиозно събитие, което беше навремето. Поне не за онези, извън легионите от фанатични негови последователи и наложници. Въпреки това, винаги съществува гъделичкащо любопитство относно, какво точно ще ни предложи Повелителят на Абсентовия Рок този път. И този път не е изключение.
От една страна имахме завръщането на Туиги Рамирес...От друга - стоеше въпросът дали, след предимно невзрачния 'EAT ME, DRINK ME', Менсън ще започне да губи притегателната си сила, или ще се завърне с пронизващия замах на копелето, което знаем, че е способен да бъде. Е, той ни обеща второто и, общо взето, си удържа на думата. Нека да бъдем наясно с едно нещо – Мерилин Менсън от 2009-та не притежава оръжията, с които да ни шокира така, както би направил Мерилин Менсън от 1996-та. Независимо от наличието на думата “свастика” в заглавието на едно от парчетата в 'THE HIGH END OF LOW'.
И ние не би трябвало да очакваме това от него! Да, първичната злоба и агресия ги няма вече – плачете за тях ако щете! Но ако все пак погледнем какво ИМА в новия албум, вместо да търсим какво НЯМА в него, ще открием, че поводите за радост не са толкова малко. Част от старата енергия, хъс и острота са се завърнали и 'THE HIGH END OF LOW' съдържа много добра Музика – нека не забравяме, че в крайна сметка, тук става въпрос най-вече за Музиката! Освен недвусмислени и желани препратки към 'ANTICHRIST SUPERSTAR/HOLY WOOD' (без бурундийските перкусионни ритми, взети назаем от Adam and the Ants) и 'MECHANICAL ANIMALS', тук има и по-нетипични, но особено приятни нахлувания в територията на Rob Zombie/Devil’s Rejects (чуй “Four Rusted Horses”).
Всъщност, албумът е доста разнообразен – от епичната акустична баладичност на 'Running To The Edge Of The World' - до особняшката електро перверзия на 'Wow'.
Пилотният сингъл - 'Arma-Goddamn-Motherfuckin-Geddon' – е предсказуем, но има достатъчно завладяващ груув. 'We’re From America' е парче, което си струва да “надупите” на стерео уредбата или айпода си. Да не говорим, че има и “бонус” диск, който предлага някои наистина интересни версии и миксове на отбрани песни от албума. По принцип повечето “бонус” дискове от която и да е банда са безсмислен пълнеж и пълен шит, подигравка с нашата преценка и достойнство. Не и този...Както и да е, като цяло 'THE HIGH END OF LOW' е един доста добър (но не изумителен) албум, върху чийто основи кланът Менсън би могъл да изгради нещо величествено в близкото бъдеще...