THE STROKES Angles (2011)
20 Април 2011
"Такова нещо не е имало от времето на The Replacements!", възкликна навремето Уинона Райдър.
Имаше предвид току-що пристигналите с гръм и трясъв на световната рокенрол сцена The Strokes, по които бе сериозно полудяла.
"Щом Уинона те хареса, значи си успял," заяви тогава нейната близка приятелка Кортни Лав.
Е, да, без съмнение, Strokes "успяха". И то още с първия си албум, особено в Обединеното Кралство, където ги провъзгласиха за "най-добрата банда....ИЗОБЩО!" - обичайната изцепка в стил "Ню Мюзикъл Експрес", където всяка седмица някоя банда бива коронясвана по този начин.
Както и да е, дебютът на Strokes наистина бе доста силен, а и самата група звучеше доста стегнато и добре на живо. Готини парчета, здрав саунд, солидно изпълнение и леко скучновато сценично присъствие.
Това представляваха Strokes преди 8-9 години. Тогава те продадоха немалко албуми, някои ги обвиниха, че са богаташки момчета, а други просто се възхитиха на композиторските им умения.
С течение на годините дебютният им албум почти се превърна в класика. Е, супер! Но тук се крие и проблемът! Защото всичко, което Strokes правьт от тогава винаги бива сравнявано с IS THIS IT?. И то не много благосклонно.
Групата се опита да развие звука си без да се променя драстично, но в повечето случаи те просто няма как да излезат "на глава" с критиците.
Подобен е и случаят с най-новия им албум - ANGLES. В него те съхраняват вече смятания за "класически" Strokes звук, но все пак опитват и някои набези към по-непозната и нова територия. В това, разбира се, няма нищо лошо, но за съжаления, повечето техни фенове си искат същите онези познати Strokes, които записаха дебюта.
Именно затова тези хора ще се влюбят в парчета като Under Cover of Darkness, но не и в другите, в които има електронни семпли и т.н. Ретро рок елементите ще ги екзалтират, но онези от ню уейва на 80-те няма да ги очароват особено, макар да не са толкова обилни.
Някои ще приемат този албум като логично развитие в кариерата на групата, докато други ще проплачат, че той бележи още една крачка надалеч от звука на дебюта. Кой знае! Може би трябва да попитаме Уинона Райдър!