Десетият солов албум на Джон Фрушанте е истинско пътешествие. Не си помисляйте да си го пускате рано сутрин, за "добро утро", няма да ви се получи. По-скоро изчакайте докато сте свършили каквото там сте имали да вършите през деня и, когато вече можете да отделите един час само за себе си, настанете се някъде удобно, затворете очи и се пригответе да бъдете изстреляни водовъртежно нагоре...право към божествените висини на човешката душа и разум. Този албум определено е най-грандиозният и амбициозен от всички творби на Фрушанте до този момент. И че е "творба", спор няма. Заглавието идва от термин използван от Данте, Милтън и Кийтс, който описва най-върховната точка на Рая. Самият Фрушанте твърди, че албумът е концептуален и разказва за два образа, които съществуват паралелно в един и същи човек по време на земния му живот. The Empyrean няма нищо общо с първите солови произведения на китариста, издадени малко след като той първоначално напусна Red Hot Chili Peppers. Те бяха, меко казано "сурови" и експериметални, но носеха и някакъв налудничав чар, характерен за соловите албуми на Сид Брет например. Въпреки това чичо ви едва ли щеше да ги хареса, а със сигурност и по-"нормалната" ви тийнейдж съседка щеше по някое време да ви позвъни с молба "ако може да намалите ТОВА НЕЩО". През 2004-та Джон Фрушанте издаде цели ШЕСТ солови албума, в някои от които се загатваше какво можем да очакваме следващия път, когато този изключително талантлив и уникален музикант реши отново да влезе в студиото самостоятелно. На моменти музиката е космична, в друти - сурова, но винаги - одухотворена, възнасяща и искренна, омагьосвайки ни със силата и вълшебството на странния и прекрасен свят изразяващ личната философия на Фрушанте. ‘The Empyrean’ е записван цели две години, в къщата на музиканта в Лоуръл Кениън. В албума гостуват легендарният китарист на the Smiths, Джони Мар, както и Флий от Red Hot Chili Peppers. Освен тях има госпъл хор, струнен квартет и китарата, гласа, думите и душата на Джон Фрушанте. Тонът, тембърът, мелодиите и нивото на звука се менят с валсираща честота. Деветминутната аналогова инструментална одисея "Before The Beginning" дава начало на хипнотичното пътешествие, което постепенно и величествено ни откарва да разкошен кавър на ‘Song To The Siren’ на Тим Бъкли и после пренася зашеметеното ни съзнание през още десет други вълшебни звукови пейзажа. Това е музика за душата - но не в балканския смисъл на тази фраза.