Помислете си какво сте правили преди 20 години. Каква музика сте слушали тогава. Какви дрехи сте носили и какви прически сте имали - за които сте смятали, че са "най-яките". Сега помислете за това - още тогава, преди толкова много време, Therapy? къртеха със своя специфичен абразивен пънк-рок-пънк-и-какво-ли-още-не звуков шут в задника. Замислете се как сте се променили самите вие през тези последни 20 години, принципите и идеалите ви...После чуйте новия албум на Therapy? - 'Crooked Timber' и ще видите как те, въпреки всичко, са съумeли да запазят непокътната идентичността и душата на своята музика и дори да инжектират допълнителна свежест и жизненост в нея. 'Crooked Timber' ни представя една банда, жива и здрава, в топ форма след години на възходи, падения и какви ли не приключения. В днешно време, когато не се знае кое е истинско и кое е "риалити", кое е нагласено и кое не, е цяло чудо, че още има групи като Therapy?, които бълват сурова енергия и огън. Продуциран от Анди Гил (Gang Of Four, Red Hot Chili Peppers, The Stranglers, Killing Joke), десетият студиен албум на северноирландците е страшен шамар за всички онези, които вече ги бяха отписали. Старите кучета още хапят и то лошо. В 'Crooked Timber' е наблегнато повече на ритми отколкото на изявена мелодичност, но в случая това е предимство. Заглавното парче и пилотен сингъл не звучи като нищо, което е излизало с етикета "рок" в последно време, а 10-минутната лудница 'Magic Mountain' напомня леко за Mogwai и е чоже би най-силното творение на Therapy? от години насам. Още от началната песен - 'The Head That Tried To Strangle Itself ' става ясно, че това е албум, който може и да ви подразни, ако не се влюбите в него. Това се дължи и на особения глас на Анди Кеърнс. Той никога не е бил вокален полубог, но пише и пее с една неповторима, леко извратена страст, която може да бъде усетена само ако на слушателя му е ясно, че групи като Therapy? не съществуват за нашето забавление и "добро настроение", а за да неутрализират част от пластмасовата козметика, която сковава отрудените ни мутри всеки ден...