Хубаво е, когато PLACEBO звучат толкова оптимистично, позитивно, презаредени със свежа енергия и изпълнени с Живот! Не че някога са правили лош албум, но от доста време насам не бяха звучали толкова жизнено и вдъхновено. Щом дори 'Ню Мюзикъл Експрес' – списанието, което повече от всичко на света мрази Placebo – не подложи 'BATTLE FOR THE SUN' на унищожителна критика, а напротив – дори горе-долу го похвали, можете да си представите колко силен албум всъщност е това! Песните в него представляват съвършен баланс между мелодия и класическия саунд и стил на Placebo, обогатени на места от струнни и духови инструменти, или пък пестеливо подкрепени от електроника. Новият барабанист Стийв Форест, без съмнение, е чудесно попълнение и плюс за групата, докато майсторството на продуцента Дейвид Ботрил (Tool, Muse, dEUS) е основна причина албумът да звучи мащабно и солидно, хапещо, а не безобидно. Повечето хора често забравят колко изобретателен китарист всъщност е Брайън Молко. Да – освен, че отново си е пуснал разкошна дълга коса и носовите му вокални партии са перфектно поднесени, китарните му мелодии в този албум са просто фантастични. Освен всичко останало, 'BATTLE FOR THE SUN' съдържа една от най-интимните песни, писани някога от Молко. Трябва да си истински робот, за да не се трогнеш поне малко от драмата и болката, изпълващи епичната 'Happy You’re Gone'. В това парче няма нито капка фалшива емоция. Иначе мелодичните поп-рок химни 'Ashtray Heart' (най-заклетите фенове на групата знаят откъде идва заглавието) и 'Bright Lights' се очертават като доста приятни попълнения в новия концертен репертоар на Placebo, а любимата на Молко 'Speak In Tongues' е едно от най-добре изработените композиции на бандата от доста време насам. Лично аз най-много харесах 'Julien', но това е само една от 13 много силни песни.