Проблемът на Queensryche с албумите е, че нито един от тях никога няма да бъде толкова незабравим, колкото шедьовъра ‘Operation Mindcrime’ (1988). Поне така мислят по-голяма част от рок феновете по света. Както повечето противоречиви твърдения и това не е напълно вярно. Първо, Queensryche имат поне половин дузина прекрасни дискове (сред които ‘Rage For Order’, ‘Promised Land’ и ‘Empire’) и второ, техните опити да бъдет новатори не си останаха само опити, нито пък бяха случайни. И така, докато много хора считат ‘Operation Mindcrime’ по-скоро за изключение от правилото, верните фенове ще ви обяснят, че подобен албум не може да бъде сътворен от хора без подходящия талант и нужната амбиция. Вярно, Queensryche спряха да бъдат толкова вълнуващи и толкова напредничави преди доста години. Наложи им се поемат тежестта на вината, затова че се опитаха да ексхумират идеята ‘Mindcrime’ през 2006 и някак си така и не се поучиха от грешките си. И все пак същата група не означава същите хора (Имам предвид, да, това са същите хора, с изключение на Крис Де Гармо), но едва ли са същите хеви метъл звезди от края на 80-те. Това е причината да се отнесем с уважение към желанието на групата да остане вярна на себе си в новия концептуален албум ‘American Soldier’. Това е първият опит на бандата от много години насам да твори в контекста на сегашната си ситуация. В резултат, ‘American Soldier’ е много разнообразен. Той ще бъде посрещнат със смесени чувства без съмнения, но показва очевидни признаци, че групата се завръща към първокласната си форма отпреди катастрофалните ‘Q2K’, ‘Tribe’ и онзи (даже не ми го припомняйте) ужасен кавър албум. Докато песни като ‘Silver’ звучат почти като рап метъл етюди без конкретна посока, то "Hundred Miles Stare" и "Man Down!" са доказателства, че Queensryche все още могат да правят страхотен средно темпов рок с прог елементи. Не бих сравнявал 'American Soldier’ с който и да е друг диск от кариерата на бандата, но ако имаш нужда от жокер, ще ти кажа едно заглавие - ‘The Promised Land’. Историята е малко клиширана - става въпрос за пост военни разкази, свързани със социална адаптация, кошмари от бойното поле и тотална безпомощност. Както вече казах, слушането на ‘American Soldier’ не е спиращо дъха преживяване. Албумът не е експериментален като ‘Hear In The Now Frontier’ или лесно възприемащ се подобно на ‘Empire’. Прилича повече на задълбочен анализ на отнова, което музикантите правят през последните години- може би е с една идея по-дълъг от необходимото, но пък е артистичен и смислен. Със сигурност има нещо в него, което си заслужава продължителното слушане и дълбаене, защото ако и да не е перфектен, ‘American Soldier’ би могъл да се окаже т. нар. Grower - т.е. качествата му да излизат постепенно. Дали ще му дадеш шанс обаче, или не, е съвсем друга история.