Както е добре известно на всеки с някакви познания по музикална география, в Европейския Север вирее много рок. Може би е заради мрака, може би е заради студа, но пък може и да не е, защото MUSTASCH не са точно мрачни и в никакъв случай не са студени. Честно казано, едноименният им албум е със страшно много жега и го казвам като човек доста капризен, опре ли до жеги. Албумът накратко се състои от: кратко интро, 9 яки ритника в ташаците, една балада и последно парче, което съчетава хипнотични речетативи, размазващо тежки рифове и струнен ансамбъл, без да съзадава жанров миш-маш. MUSTASCH са успели да създадат цял албум, прочети го пак - цял албум - с безкомпромисно звучащи китари, мощен груув и - внимание! - мелодия. И не става въпрос за мелодия в шекерено-разлигавения смисъл на mainstream бозите, които обичаме до повръщане, а онази Мелодия, която ти се забива в главата и те кара кротко да си хедбенгиш часове наред, както си вървиш по улицата или затъпяваш на работното място. Албумът не стига до крайности - темпото е умерено, вокалистът Ралф нито реве като юндолска мечка, нито пищи като Ерик Адамс, солата, където ги има, са стегнати, смислени и мелодични, а за да е удоволствието пълно, 11те парчета са и до едно ясно различими едно от друго, и плавно преминаващи едно към друго. Споменах в началото, че Mustasch не са точно мрачни и мисля, че трябва да поясня - изключая автобиографичното ‘The Audience Is Listening’, текстовете са на минорна тематика, но енергията (жегата), с която са писани и записани е зверски надъхваща. При това без битки, Один и STEEEEEEEEEEEL!!! Единственото слабичко място, което забелязах е може би баладата I'm Frustrated. И не защото е лоша песен (защото просто не е такава), а защото някак си не е толкова добра колкото другите. Та да теглим чертата - як метъл албум, който се слуша от начало до край на MAX, който влачи със себе си значителна вратна хореография и е чудесен начин да напомните на съседите защо ви мразят. Horns up!