Ех, ненаспало се бе! 35 години след първия кошмар инсомнията се предава и Алис, за наше всеобщо удовослтвие, заспива отново. И неизбежното се случва... Албумът не съдържа 14 песни, между другото. Има точно една 53-минутна песен, разделена на 14 части. Могат да се слушат по отделно, но това отнема сериозна част от удоволствието, а ние не обичаме да се лишаваме от удоволствия. Особено от такава солидна доза. Обикновено от ветераните не се очакват кой знае какви изненади, но Welcome 2 My Nightmare определено ме шашна първо с разнообразието от стилове, които се подвизават в него и второ с факта, че те не само, че не си пречат, а напротив. Имаме типичния за Алис хард-рок, имаме рокабили (или сайкобили, като се има предвид психическото състояние на главния заподозрян), имаме 60тарски рок-енд-рол, инструментал, който събира основните теми от всички останали песни, а парчето Disco Bloodbath Boogie Fever е сравнително неописуемо, но е... ами да речем, че когато метълягите отидат в рая и в дискотеките звучи такава музика. А Pinhead е DJ. И всичко това си пасва и разказва история. Самата история е фрашкана с хаплив хумор с две излкючения - откриващото I Am Made of You и ретроспективното When Hell Comes Home. Няма да навлизам в подробности, но колкото и усилено самият Алис да ни убеждава от песните, че кошмарът е ужасен, ние си знаем, че всъщност е голям купон. И нямаме нищо против да го извъртим още веднъж. И още веднъж. И още веднъж. И още, и още... Така де, на чужд гръб и сто кошмара са малко.