CYPRESS HILL Rise Up (2010)

26 Април 2010
news page
Най-после, новият албум на CYPRESS HILL е вече факт! Дългото очакване свърши, а то наистина беше дълго – освен, че предшественикът 'Till Death Do Us Apart' излезе през 2004-та, още през 2006-та групата обяви че влиза в студио за следващата си творба. Това обаче не се случи преди 2008-ма, след което се започна с голямото протакване и отлагане. Но ето, че вече чакането приключи и изглежда си е заслужвало. Първото което веднага предизвиква интерес е впечатляващият списък от гости: Том Морело (Rage Against The Machine/Audioslave/Street Sweeper Social Club), Майк Шинода (Linkin Park), Дарън Малакиян (System of a Down), Марк Антъни, Питбул, Евърласт, Йънг Де, Евидънс, The Alchemist… Албумът започва енергично, но не и изненадващо с 'It Ain’t Nothin’', напълно издържано в класическата хип-хоп-сайпръс-хил стилистика - според самия Би Рийл - инспириано от олд скул легендата KRS One. В парчето участва и нахъсания младок Young D, който между другото нашумя доста напоследък, покрай работата си със различни големи имена от уест коуст сцената. 'Light It Up' продължава в същия традиционален дух, без да впечатлява особено, но за щастие нататък музикалната пътека започва да се разширява. Заглавната песен от албума 'Rise Up' е трета и вече ни изстрелва на едно друго ниво, на което CYPRESS HILL се качиха преди години с двойния диск 'Skull And Bones' (по-точно с втората “рок” част от него - Bones) - тук китарата на Том Морело няма как да бъде объркана, а и явно не случайно албумът е кръстен на тази песен, защото самите CYPRESS HILL твърдят, че след като чули първоначално записите на Морело, това им е дало основната насока за останалата част от албума. 'Get It Anyway' е безспорно едно от топ-парчетата в този албум, с дълбокия си саунд, прочувствено настроение и разбира се отличителни вокали. Няма как, просто няма как да минем и без темата за “зеленото лекарство”, защото просто това са CYPRESS HILL – 'Pass The Dutch' е едно от тези задължителни парчета и ни връща отново към ранното звучене на “напушените ездачи” с помощта на гостите Evidence и Alchemist. Неизменната канабис-тематика е продължена и в 'K.U.S.H.' (Keep Us So High – бел.ред.), където пък пръст в продуцирането има и една друга легенда в чикано-рапа – Sick Jacken от Psycho Realm. Нивото нa енергията е контролирано много умело и след лекия канабисов отдих ни запуква 'Get ‘Em Up' с подскокливия си ритъм и вече можем да си представим хилядите пощурели младежи скачайки и мошвайки в огромен пит, нещо непривично за хип хоп концерти, но толкова типично за концертите на CYPRESS HILL, с парчета като това. В баладичната 'Carry Me Away' пее поредната знаменитост - Майк Шинода от Linkin Park и изненадващо не успява да опропасти хубавата песен, дори обратното. 'Trouble Seeker' е още едно от мощните “рок”парчета, с интересен гост Дарън от System Of A Down. Това всъщност е най-тежката песен от албума, отново връщаща ни в златната ера на рап-рока от култовия саундрак 'Judgment Night'. Все пак нужно е да се отбележи, че това далеч не е “старата песен на нов глас”, в отчаян стремеж да се съживи поовехтял стил, а по-скоро свеж полъх от оригинални колаборациите на хип-хоп законодателите със съвременни алтърнатив-рок музиканти - нещо в което CYPRESS HILL са ненадминати. Именно благодарение на този факт, още в средата на 90-те, те успяха да предизвикат огромна вълна от подражатели по цял свят, които обаче (с много малко изключения) не могат дори да се доближат до автентичността на оригинала. Но да не задълбаваме... Серията от хитове продължава с 'Take My Pain' – още един от фаворитите в албума, дори само заради участието на Everlast (House Of Pain), а пък и присъствието на dj Mugs няма как да не се усети. Следват две олд скул забежки – високо темпо, седемдесетраски фънки семпли, бийт и скречиране, дори и самото рапиране в 'I Unlimited' доста напомня на други великани - Beastie Boys, нo всъщност това е прийом, който беше наложен именно от двете банди с последните им творения. 'Armed And Dangerous' – ни връща към по-ранното звучене на CYPRESS HILL, но само привидно, защото макар и минималистично парчето притежава масивен груув и дух ала 2010-та. 'Shut Em Down' е другата “рок” песен на Том Морело в този албум и ако тук пееше ЗАК - това щеше да си бъде чист RATM – слава богу великолепните отличителни речетативи на B-Real и Sean Dog разчупват тотално тази първоначална представа от старта на рифа. Финалът на този иначе великолепен албум е малко странен за личните ми предпочитания – не стига че 'Armada Latina' блясва с невероятно захаросано латино звучене, а на всичко от горе в парчето са изтъпанени двама гости, които просто не мога да разбера - какво правят тук - мега комерсиалния латино изпълнител Марк Антъни и още по-неприятния MTV-пъпеш Pitbull (който незнайно защо си е лепнал такъв нелеп хардкор псевдоним). От друга страна, това явно е реверанс към латино-културата, към която всъщност и CYPRESS HILL са вече неделима част – реверанс, който не се прави за първи път от тях (да си припомним 'Tequila Sunrise', 'Latin Lingo' и тн), макар и този да е най-мазно звучащият – но все пак, на фона на всичко останало в този албум, това парче съвсем спокойно може да се преглътне. И така, след повече от 20 години в “играта” CYPRESS HILL са толкова далеч от опасността да звучат изтъркано, дори напротив – с 'Rise Up' чикано-кралете ни представят едно чудесно музикално пътуване из дебрите на хип-хопа, алтернативния рок, афро-кубинските и латино ритми. Всъщност това едва ли е изненада, и в крайна сметка високите очаквания се оправдаха.
Източник: