Интервю с Jaz Coleman от KILLING JOKE

04 Юли 2006

DAVID BORGIOLI-JONES от www.rockdetector.com наскоро взе интервю от фронтмена на KILLING JOKE – Jaz Coleman.

Ето част от него:

Първия въпрос, който искам да попитам Jaz е как се спря на сюреалистичната картина послужила за обложка на албума ‘Hosannas From The Basements Of Hell’. Тя е нарисувана от Victor Safonkin, и показва сцени на война и хаос. Как откри този артист?

"Ами Victor Safonkin е руски сюреалист, който живее в Прага. Неговата картина ни послужи за обложка, но има и още в книжката към албума. Той завърши картината си по същото време, по което ние приключихме със записите на албума. Тя показваше лудостта на групата и процеса на работа.
Записахме албума в едно мазе в Прага. Когато Victor чу нашата музика (неговият син е голям почитател на KILLING JOKE), ни предложи да работи с нас.”

Тази обложка е много по-различна от всички предишни обложки на KILLING JOKE, би ли казал че тя е една от любимите ти?

"Да, лично за мен това е една от любимите ми обложки, защото колкото повече я гледах толкова повече детайли намирах в нея. Картината стои и се вижда великолепно на плочите, но е малко по-трудно да се види в целия й блясък на CD.
Като цяло съм много горд с обложката, тя показва същността на музиката ни, а съвместната работа с Victor Safonkin беше щастлива случайност.
Един ден просто минавах покрай студиото му, на което пишеше “Руски сюреалист”, и когато влязохме в галерията той беше там и рисуваше. Цялата история е просто щастливо стечение на обстоятелствата."

Какво ще кажеш за едноименния албум на Killing Joke издаден през 2003 година? Той изглежда политически ангажиран за разлика от ‘Hosannas From The Basements Of Hell’, който изглежда духовно наситен.

"” Killing Joke “ беше записан когато се подготвяше войната срещу Ирак. Това имаше огромно въздействие върху хората. Милиони хора маршируваха по улиците на Лондон, но никой не им обръщаше внимание. Така и не се намериха оръжия за масово унищожаване. Записахме барабаните с Dave Grohl (FOO FIGHTERS, NIRVANA) в деня когато войниците нападнаха Ирак.

Новия ни албум е за начина ни на живот, не толкова за всички онези места, които обиколихме, и в които се води война.”

Как се случи така, че KILLING JOKE имат два едноименни албума – един от 1980 година и един от 2003 година?

"Предполагам, че няма да можем да издадем още един, защото хората ще бъдат доста объркани (смее се). Всъщност и аз не знам как се случи. Когато записвахме през 2003 година бяха изминали няколко години от предишния ни албум и мислехме че заглавието ‘Killing Joke 2003’ би било подходящо. В албума участвахме главно аз и Geordie , като изключим Dave, който записа барабаните и Youth, който записа бас към едно от парчетата.
Когато записвахме ‘Hosannas From The Basements Of Hell’ бяхме и четиримата както в студиото така и на концерти и това промени нещата.

Като цяло, обаче, KILLING JOKE е партньорство между мен и Geordie Walker. В крайна сметка групата се състои от нас двамата. Обичам да създавам музика с Geordie и в света няма втори като него.
Трябва да се има предвид че в този албум участва само една китара. Дори техниката, която използвахме беше непрофесионална."

Има групи, които крадат от музиката ви, като например NIRVANA, които използваха китарния риф на ‘Eighties’ за песента си ‘Come As You Are’. Те бяха дадени под съд за това. Какъв беше резултата от делото?

"Когато Kurt се самоуби, всичко за което можехме да мислим е малкото момиченце, което трябва да расте без баща си, и някои обвиняваха нас за това.
Всъщност в края на годината излиза филм за KILLING JOKE, който се нарича ‘The Death And Resurrection Show’, и в него Dave си признава за кражбата. Филма е базиран в Нова Зеландия, аз съм един от режисьорите и разбира се участвам в него.
Не обвинявам Dave, той е просто барабанист (смее се).

Нашите издатели са все още бясни заради тази случка и ако мислят че могат да изкарат пари от нещо те ще го направят дори без съгласието на групата. Кроят се някакви планове, но на мен ми е безразлично – живота е твърде къс, за да го пропилявам за такива глупости.
И знаете ли какво? Аз все още съм жив, имам две ръце и два крака, групата ми съществува вече 28 години, това е предостатъчно и аз съм изключително благодарен."

Остават само две години до 30 годишния ви юбилей. Как си представяш че ще празнуваш?

"Времето наистина лети бързо. Тогава ще има само две години докато стана на 50! Мисля, че най-важното нещо е да оцелееш толкова дълго и мисля, че ще продължим да правим музика. Музиката винаги предлага повече предизвикателства и това е, което ме крепи в този депресиращ свят. Музиката ми дава сили, за да живея. Когато приключа с даден албум, веднага се заемам със следващия.

В момента групата ни се намира в творчески възход и искаме през следващите две години да се концентрираме върху нов материал. Смятаме да запишем следващия си албум в храм - някъде из джунглата. Засега има две възможни места – Боливия и Камбоджа. Искаме просто да свирим някъде из джунглата без публика и да издадем албум и DVD.

Идеи като тази ме мотивират и ме карат да продължавам да се занимавам с музика. Всяка песен на KILLING JOKE е за свободата на музиката и словото. Може сме единствената група, което има 12-13 албума или повече и нямаме дори една любовна песен."

Следващия албум, който ще запишете в храм няма да е първия албум записан на странно място. ‘Pandemonium’ от 1994 година беше записан в египетските пирамиди. Какво беше усещането по време на записите?

"Вокалите в ‘Pandemonium’ бяха записани в една от пирамидите и това беше неописуемо преживяване! Целият процес беше филмиран и може да се види в ‘The Death And Resurrection Show’. Усещането беше великолепно. Дадохме подкуп за да ни пуснат в пирамидите. Запознахме се с трима египтолози, които познаваха министъра на културата на Египет и те ни казаха че ако искаме да ни допуснат до пирамидите трябва да кажем че целта ни е медитация. Срещнахме се с министъра и му дадохме около $3,500 и го помолихме да ни допусне до пирамидите за 3 дни. Разбира се в гробницата нямаше контакти и трябваше да носим с нас огромни батерии, които се зареждаха за 9 часа, но ни предоставяха само 15 минути електричество. Дори успяхме да вкараме камери, с които да заснемем процеса. Направихме си и малка церемония когато влязохме вътре, все пак това е място, което заслужава уважение.

Спомням си как звуковия ни техник беше заспал и сънуваше много странен сън – милиони очи, които го наблюдават. Той избяга ужасен и никога повече не стъпи вътре.”

KILLING JOKE определено са повлияли на много други групи, но кои са групите, които ти слушаш?

"Предпочитам отделни песни, не мисля, че е имало албум, който да харесам от начало до край. Това е доста труден въпрос и ако трябва да съм честен аз почти не слушам музика, толкова много музика ми се върти в главата.

Не си купувам дискове, но понякога сутрин си пускам малко реге за да се развеселя. Мисля, че ако слушам много и различна музика това би ми повлияло на подсъзнателно ниво и затова не си правя труда.
Въпреки че съм музикант нямам голяма музикална колекция и се опитвам просто да се абстрахирам."

Цялото интервю може да прочетете ТУК

Източник:

Предишна новина:

Албум на MARTY FRIEDMAN влиза под номер 33 в Японската класация

Следваща новина:

Фронтменът на KING'S X ще пее с LIVING COLOUR на европейското им турне