В продължение на три месеца радио Jazz FM ни представя поредното издание на Sofia Jazz Peak. Октомври бе посветен на Били Кобъм. И така, на 24 октомври Зала 1 на НДК приюти около 2000 почитатели на легендарния панамски барабанист и групата му Culture Mix за над 90-минутен спектакъл във фюжън настроението на секстета.

Към 19:50 ч. светлините угаснаха, на сцената излязоха звездите на вечерта и директно поеха с класическото парче “Crosswinds”...

Разбор на творчеството на проекта искайте от учил и практикувал музикант. През очите (и най-вече ушите) на меломана видяхме чудесно представление на отлични инструменталисти, страхотни сола, топло отношение и прекрасно настроение. Били неведнъж се впусна в различни самостоятелни ритми, а перкусиите, клавирът и китарата бяха най-честите му сподвижници в импровизациите. На два пъти чернокожият барабанист излезе, представи хората до себе си и обяви, че след шоуто ще останат около сцената, за да поприказват с феновете и да се снимат, и помоли за подкрепата ни, като си купим музика от официалния мърчъндайз, който той сам продаваше след финала.

Групата бе в почти същия състав, в който ги гледахме и преди година в Пловдив, но този път ритъм секцията бе представена с по-пространствен звук благодарение на допълнителните перкусии. Изключително запомнящи се изпълнения направи и китаристът Жан-Мари Еке, който доказа, че може както да се впише прекрасно във фюжън група, така и да извади достатъчно твърд звук за хард и хеви композиции. Диалозите му на сцената с басиста Майк Мондесир не секваха и постоянно караха слабичкия му колега да се усмихва под бомбето си. Насладихме се и на уменията на Кристоф Краверо, който, освен постоянен клавирен акомпанимент, на няколко пъти допълни музикалния букет и със звуците на цигулка.

Съставът се поразходи из обширната дискография на Кобъм. Сред изсвирените композиции прозвучаха “Egg Shells”, “Mirage”, едно изпълнение, предвидено за предстоящия албум на състава, и убийствената “Stratus”, която нажежи настроението в залата и все повече лица се озариха от усмивки. След нея последва задължителната “Panama”, посветена на родината на Били Кобъм, а последното обявено за вечерта парче бе “Alfa Waves”, удължено от соло на перкусии и барабани.

Единственият бис бе “Red Baron” от албума “Spectrum” (1973), по време на който публиката изостави седалките и щурмува позициите пред сцената. Последваха поклони и благодарности и в продължение на повече от час, всеки желаещ можеше да поздрави лично музикантите за вълшебната вечер, да си купи диск или DVD, да си поприказва с тях или просто да им поиска автограф.

Текст: Ивайло Александров / Тангра Мега Рок

Снимки: Виктор Александров / Тангра Мега Рок

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.