Много е хубаво, когато един творец, направил страшно много красива музика в дългата си кариера, развивайки се като музикант, пораства и като човек. Когато постига ниво на вътрешен мир и хармония с околните, с природата, със себе си. Когато от сцената предава покой, любов и радост на своите зрители. Неусетно, ненатрапчиво, с усмивка и обич. Музиката му казва да се обичаме и демонстрира, че и той ни обича и представя хармоничното мислене и усещане като най-истинско. Нещо, което е първично и заложено във всички нас, но всъщност достигаме до този така простичък проблясък в доста напреднал етап от живота. С една дума, на концерта в зала “Универсиада” в София видяхме и чухме чиста любов.

В 8.15 светлините угаснаха и под вълната ръкопляскания, облечен в семпла бяла риза и светлосини джинси, Джон Андерсън излезе на сцената, пое акустичната китара и започна да пее приказки. Наистина приказен бе моноспектакълът му, под звуците на китарата и пианото, с прожектираните на двата екрана красиви визуализации, нарисувани в най-земните цветове - зелено и синьо.

И все пак, в приказките най-важен е разказвачът. Единствено от него зависи богатството и живостта на историята. Джон Андерсън ни омагьоса не с китарата, миди-китарата и синтезатора, настроен като пиано. Плени ни с гласа си, с човещината и безкрайния си талант. В продължение на почти час и половина един дребничък мъж с огромна дарба и светла аура накара над две хиляди души да се усмихват, да пляскат с ръце и да припяват любимите си песни, а те...

В съблечен до голо аранжимент, песните, изпети от Андерсън - независимо дали за Yes, за проекта му с Вангелис или от соловата му кариера, звучаха все така пленяващо. Въпреки че я нямаше украсата на чудесните музиканти, изсвирили “Long Distance Runaround”, “Close to the Edge”, “Turn of the Century” или синтезаторното богатство при “Owner of a Lonely Heart”, гласът и усмивката на Джон и силата на текстовете му направиха композициите специални за присъстващите. И трите инструмента, на които харизматичният вокалист свири, бяха просто акомпанимент на чудесния му уникален глас, затова и когато при някоя малка грешка в акордите се извиняваше с усмивка или когато публиката му суфлира началото на втория куплет на “Roundabout”, той получаваше сърдечни аплодисменти.

Композициите, които чухме, възпяваха любовта на човека към природата, нейната любов към творенията си, любовта към света, любовта и мира, които проповядват всички световни религии, любовта към любимата, а включените фрагменти от творчеството на Джон Ленън (“She Loves You”, “Give Peace a Chance”) бяха поредното доказателство за голямото сърце на човека, изправен под прожекторите. Усмихнат, щастлив, обичащ и обичан, той предаде своята любов и посланието си за мир и хармония, разговаря от сцената с всички ни, подари на публиката и съвсем нова песен, написана за Yes, а след края на чудесния спектакъл с чисто вокален откъс от прекрасната “O’er”, посветена на зелената Ирландия, творецът остана за среща с почитателите си, раздаде автографи, здрависа се и разговаря с всеки пожелал... Любов.

Текст: Ивайло Александров

Снимки: Виктор Александров

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.