Не всеки ден се наблюдава такова оживление пред зала “Христо Ботев” в Студентски град, но и не всеки ден е отреден за празненства по случай втория рожден ден на Тангра Мега Рок. Този път да ни уважат от Мексико бяха дошли емблематичните пиперливи латиноси Molotov. Програмата включваше още Dubious от Лондон, Babyface Clan и Светльо & The Legends.

Чисто откъм организационни подробности, на разположение бяха щандове за бира и санитарни възли без нуждата да се заплаща такса при ползването им. Малко по малко множеството от хора в залата ставаше по-шарено и многочислено, докато от колоните звучеше самото радио - повод и причина за организираната музикална вечер.

Dubious откриха по леко провокативен начин - енергичната им музика се градеше на семпли и бийтове, а сценичното шоу, освен присъствието на снажния вокалист и фронтмен, включваше две русички мадами, които изпъкваха с добри фигури и феерични движения. Залата се огласи от клубно звучене, което допринесе атмосферата да добие духа на лондонската сцена с електро/индъстриъл/готик насоченост. На моменти целият спектакъл навяваше сполучливи асоциации с най-добрите моменти от хореографията около концертите на Marilyn Manson.

Без особено рязка жанрова промяна, Babyface Clan, начело с Насо Русков, поеха инициативата да бъдат център на забавата. Поведението на нашия агент, който живее и твори във въпросния Лондон, бе както винаги достатъчно екстравагантно, без това да ощетява авангардната музика. За разлика от диджей и две блондинки с червени панделки, квартетът включваше китарист (Чарли), барабанист (Даката) и басист (Боби). Някак естествено се връзваха първите две групи като последователност и въпреки различието в музикалните средства, общото звучене дотук не беше претърпяло резки обрати и същевременно нямаше нищо общо с музиката на следващите банди. Идейно е така да има разнообразие от групи и стилове по концертите...

След Babyface Clan бе ред на The Legends, организирани около лицето Светльо, който кмет все още не е, но пък е шик на сцената, когато и както и да се появи. Говорим за веселба! За усмивки и танци, море, плаж и вулгарни изрази. Повечкото на брой хора, замесени в оркестъра, забиха и няколко хита на Хиподил за допълнително раздвижване на уважаемите гости на гуляйския бал в залата - всичко това казано в най-добрия смисъл. Съберат ли се много хора на едно място, обединени от идеята да се забавляват, няма причина това да не се получи, и като че ли е за предпочитане пред алтернатива за поредния словесен политически дебат относно международни или вътрешни конфликти.

Все си мисля обаче, че Molotov изведоха партито до едно следващо ниво. Хората от мексиканските ширини и дълбочини определено носят в кръвта си умението да се забавляват и да забавляват останалите. Текстовете, изпети на испански, примесени с плътен груув и хип-хоп и напомпани с танцувален пълнеж, естествено караха телата да се поразкършат в ритъм. Друго амплоа на четиримата сеньори бяха жиците и тупалките, превърнали се в повод за толкова много сравнения между Molotov и Rage Against the Machine. Усещате, че общото е горещата кръв, нали? Тито, Пако, Ранди и Мики се ползваха основно от услугите на две бас китари с цел помитащи звукови регистри, а и самите те сменяха помежду си местата и инструментите си. Освободеността, с която барабанист се преквалифицира в китарист и вокалист, а басист/китарист застава зад барабаните. за пореден път формира у мен убеждението, че мексиканците ги могат тези работи с партитата.

Който е очаквал любимия си хит, било то “Frijolero”, “Puto”, “Chinga Tu Madre” (айде, няма да превеждаме) или някой от останалите, все е дочакал своя момент. Не че вечерта имаше нужда от някакъв момент, за да предразположи всеки да се чувства добре и да се забавлява по начина, по който желае и да скача, колкото високо усеща, че има нужда. И не че имам нещо против Manowar, но мацките, които строгият Джоуи ДеМайо изкара на сцената в Каварна миналото лято, някак си по всички параграфи отстъпваха на колорита от ведри и пламенни девойки, приели поканата да се качат и потанцуват на сцената. Не че съм чул Molotov чак да са подарили китарите си на някоя брюнетка или блондинка, но поне им ги преметнаха, за да видят всички колкото добре им стоят.

Да споменем и за букета от кавъри, който Molotov поднесоха, или по-точно заигравки с моменти от песни на Nirvana, Survivor, Metallica, та чак до Queen и преработка им “Rap Soda Y Bohemia” по темата. По това време Васил Върбанов взе микрофона и оказа блестяща подкрепа в трудните вокалните честоти на припева. Невероятно майсторство и контрол над блендата, “Music Idol” е негов!

Нямаше начин след биса да не настъпи и моментът за раздяла с усмивка. И докато излизах потен от залата, наред с други изпотили се, помислих: “Не е ли точно това смисълът?”

Текст: Симеон Петков

Снимки: Ники Василев

Доста повече и по-качествени снимки, уловени от мощните обективи на Виктор Александров и Елена Ненкова, ще откриете в ГАЛЕРИЯТА, както и ТУК.