Предишното идване на Agnostic Front беше сбъдната мечта за сума ти хора, които не бяха и сънували, че някога ще гледат подобна банда тук. След като въпросният концерт се получи толкова силен, то щеше да е нелогично да не минат отново при първа възможност. В този ред на мисли, европейското турне по случай най-новия им студиен тупаник, “Warriors”, нямаше как да ни заобиколи...

Но нека вървим подред. Концертът го преместиха заради протичащ ремонт в иначе добре познатия ни “Black Box”. И докато в клуба срещу Халите са слагали нови изискани полилеи и гардероб за бални рокли, орда кораджии пое на изток, към 4-и километър, където според зложелателни странични наблюдатели си им е и мястото.

Party Center “4 KM” представлява бивша соц-столова на военните, преобразувана в нощен клуб. Че е голямо - голямо е и това е добре, обаче въпросната зала има една такава характерна архитектура, с едни дебели масивни колони, заемащи половината място... Накратко - ако не седиш точно отпред, нямаш никакъв шанс да видиш бандата, която свири, а отпред на такива концерти валят шутове и тупаници, така че, ако си си мислил, че можеш да видиш спокойно Agnostic Front, цоцайки биричка - тц!

Добро, лошо - т’ва е. Концерт имаше, при това очаквано як. Първи излязоха асеновградските главорези Missing the Point, които веднага пораздвижиха тълпата. За разлика от други подобни концерти, по време на първата група не беше пълна пустош, ами си имаше бая хора, че и ентусиазирани да се поблъскат.

Варненците Cold Breath предизвикаха сериозна касапница пред себе със своя традиционно добре приеман в София метализиран хардкор. Публиката се скъса да ги вика на бис и пичовете съвсем резонно й го дадоха... и в този момент бяха тотално предадени от озвучителя. Той не разбра ли какво става, искаше да се спазва графика ли или просто реши да ги преебе - не е ясно. След половин песен без включени микрофони, гостите от Варна слязоха от сцената, редейки люти псувни.

Last Hope е ясно, че просто смазаха всичко живо наред. Освен песни от “My Own Way” и “Test of Time”, изпълниха и две нови парчета, които направо късат глави. Този път бяха само с една китара, защото Добро е поел към САЩ отново. Междувременно, клубът вече беше съвсем напълнен и пред сцената настана яка блъсканица, която не бе точно мош, защото незаето от хора място просто нямаше.

След двайсетина минутки пауза, малко преди 22:00 ч., дойде време за гвоздея на програмата - класиците на нюйоркския (а и въобще всякакъв) хардкор Agnostic Front. Явно и те се радваха да видят отново българската публика, тъй като Роджър Майрът излезе на сцената с фланелка с надпис "I Love BG".

Започна се с “Fall of the Parasite” от “Another Voice” и направо си... сещате се. Това беше от тия концерти, на които всички искат да си танцуват (с шутове и тупаници, нали...), но понеже отпред няма чак толкова място, меле има навсякъде - отстрани пред колоните, пред бара... Сигурно и навън е имало.

Agnostic Front се разходиха из богатата си дискография и изпълниха парчета от преди да се роди половината публика на концерта, както и от свежия “Warriors”. Имаше и “New Jack”, и “Eliminator”, и “Addiction”, и любимата на всички “Gotta Go”,  и "Riot, Riot Upstart”, и основополагащата традицията да се пишат пънк/хардкор песни за “любими” кметове “Police State”.

На нюйоркчаните не им се размина и без шумно изразеното желание на публиката за бис, но някъде към 23:30 ч. всичко приключи благополучно и щастливите фенове започнаха лека-полека да се разотиват, докато по-упоритите чакаха да се появи някой член на Agnostic Front, когото да налазят за автограф. На лелките, които чистят клуба, сигурно не им се беше налагало да събират толкова изпочупени бутилки досега. Ама ще свикнат, защото на 5 май пак сме там!

Текст и снимки: Стефан Топузов