Вярвате или не, но на 12 май 2008 г. Тангра Мега Рок организира един от най-качествените си концерти. Участниците в шоуто в центъра на София бяха световнонеизвестните за мнозина Shellac и Allroh, рекламната кампания преди събитието бе сведена до минимум, билети се продаваха само на три места в столицата, а присъстващите бяха едва стотина души... но пък какви! Нямаше "гости", нямаше медийни партньори, нямаше VIP-ове и прочие - всеки един от присъстващите, бил той музикант, журналист или "редови" фен, бе отделил от средствата си, за да посети този концерт. С други думи - на 12 май в клуб "Backstage" нямаше случайни хора.

Същинската част на вечерта започна малко след 21:30 ч., когато на сцената се промъкна Allroh - едноличният проект на Ане Ролф. Наглед свитата германка втрещи всички, заливайки ни с тежко-истеричен, ултра-минималистичен сет за китара, глас и усилвател. Вярно, голяма част от присъстващите (включително и моя милост) не успяха да асимилират напълно аудио-изкуството на облечената в бяло дама, но какво пък - всяко нещо с времето си... може би. Все пак, имаше и две композиции, приети сравнително радушно от зрителите - приятната интерлюдия на кухарка, разведрила за кратко мрачните риф-излияния на фройлайн Ролф, и финалния експеримент, по време на който перцето за китара в дясната ръка на Allroh бе заменено от истинско перо...

Половинчасовият сет на немското чудо бе последван от съвсем кратка пауза, за да дойде ред на основната атракция на вечерта - Shellac. Триото от Чикаго и Минеаполис коренно промени настроението в клуба, раздвижвайки и извиквайки доволство по лицата на всички присъстващи. Стегнато, нахъсано и максимално професионално сцената бе завладяна от раздаващите се докрай Стийв Франк Албини (вокали и китара), Боб Уестън (бас и вокали) и Тод Трейнър (ударни), които в продължение на близо час и половина ни заляха с парчета от четирите си албума "At Action Park" (1994), "Terraform" (1998), "1000 Hurts" (2000) и "Excellent Italian Greyhound" (2007), както и с някой и друг нов експеримент.

Всъщност, думата "експеримент", макар и подходяща за случая, едва ли е най-точното определение за музиката на Shellac и в частност за изпълнението й на живо. По-скоро бяхме превърнати в реципиенти на солидна, безкомпромисна доза директен, първичен, мръсен рок, умело вплитащ във вените си ту чист алтърнатив, ту стоунър забежки, ту изненадващи забивки и смени в темпото... Добавете към всичко това тоталната отдаденост на тримата музиканти, брилянтното владеене на инструментите, добрия звук и събраните пред сцената 100-процентови фенове на групата и въпросния тип музика като цяло, и ще добиете бегла представа защо в полунощ, когато заглъхна и последният акорд от китарата на Стийв и двамата с Боб светкавично разглобиха барабаните на все още блъскащия по тях Тод пред смаяните погледи на присъстващите, недоволни нямаше.

Веднага след края, мистър Албини нахлузи син работен гащиризон, довлече обемист кашон на сцената, седна до него и се вживя в ролята на продавач на фланелки на Shellac. Мнозина се премениха в нови черни дрехи, още повече си взеха автограф, да не говорим за десетките снимки с музикантите... Ничия молба не бе пренебрегната и всеки получи желаните спомени от концерта. Спомени, които със сигурност ще обикалят дълго време из подсъзнанието ни...

Текст и снимки: Ники Василев

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.