Keith Emerson Band в Античния театър

07 Септември 2008
news page

Седя, гледам белият лист, а пред очите ми са синтезаторът Моуг и русият клавирист пред него. Понечвам да пиша, а ми се иска да мога да рисувам звук. Такъв концерт досега не бях посещавал. Един от хората, поставили началото на прогресив рока, изтръгна такива звуци и заля близо хилядата зрители с такава електронно-клавирна експлозия, че ми се изправиха всички косми, а някои чак ми побеляха. И нека споделя от самото начало - Кийт Емерсън свири с отличен бенд. Четиримата музиканти работят така, сякаш са заедно от десетилетия. И свирят като за последно.

Това, на което станахме свидетели в Античния театър на 7 септември, беше чистокръвен, туптящ и жужащ прогресив рок концерт, изплувал директно от началото на 70-те години, за да покаже откъде аджеба е тръгнал стилът и защо точно създателите му имат запазени доста страници в учебниците по музика.

Keith Emerson Band

“Welcome back, my friends, to the show that never ends.” Шоуто наистина няма край. Не виждам как ще ми излезе цялата аудиовизуална феерия от главата в следващите няколко дни. Шеметни композиции, изсвирени не просто от брилянтни музиканти, а от хора, които са толкова вътре в музиката, че тя отдавна не извира само от инструментите им. Музиката беше в движенията на тялото на Кийт, в разкрачената поза на Марк, във всеки удар на Тони, във вглъбения поглед на Травис. Групата всъщност не е съпорт банда. Тя е пълнокръвен състав от четирима гениални инструменталисти и очакваният съвсем скоро албум ще бъде студийно доказателство за това.

Дуетът Кийт Емерсън и Марк Бонийа е една миниатюрна експлозия на сцената. Двамата се допълват така плавно и с такава лекота, въпреки че голяма част от лайв репертоарът е на легендарното британско трио Emerson, Lake & Palmer. Певецът и китарист вкарва такъв жизнен тласък на изпълненията, че в един момент си даваш сметка, че може би поредна реинкарнация на ELP не е нужна в момента. Гласът му звучи чудесно на живо, пресъздава отлично пасажите на Грег Лейк, а в другите песни демонстрира стил, талант и отношение. Има страхотен маниер на свирене, като постоянно си разменят водещите линии с Кийт. Двамата говорят, усмихват се, свирят и провеждат диалог на всяко ниво.

Keith Emerson & Mark Bonilla

Класическата “Tarkus”; радостни възгласи от публиката; рокенрол ритми от клавира и китарата; заигравка с водещата мелодия от шедьовъра на Тарантино “Криминале”; зашеметяващ, атонален протометъл от безумно втежнената на живо “The Barbarian” и водещи до аритмия писъци от синтезаторите. Като от старите записи – кабели, клавиши, осцилоскоп, една стена техника, сякаш изплувала от команден пулт на кораб в “Седморката на Блейк”. Моугът беше там да отнася глави. И ги отнесе. В психеделичен прог-рок трип с начална станция Античният театър. Автентичен синтезатор; класическо пиано; Кийт свири и на хармоника, а Тони Пиа избухна в най-смисленото соло на барабани, което виждах от много години насам.

Такава канонада от звуци, толкова експресивно изсвирена музика, а 130 минути минаха сякаш за една цигара време. Четиримата усмихнати музиканти слязоха от сцената, за да се срещнат с по-търпеливите си фенове за кратки разговори, снимки и автографи, сякаш да ни изпратят лично и да изразят възхищението си от стария Пловдив. “Нима е възможно да не се влюбиш в това място?”, възкликна Марк пред изхода. А когато няколко часа по-късно в главата ми все още са картините от ТАЗИ изложба, мога чистосърдечно да призная, че съм "щастлив човек”.

Текст: Ивайло Александров

Снимки: Виктор Александров

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.

Keith Emerson 

Източник: