IN FLAMES, Urban Grey
20.03.2009, София, зала 'Деница'

текст: Стефан Йорданов, снимки: begemot.

... А и българската публика няма нито една причина да се оплаква от техния първи концерт в София. Мястото също се оказа удачен избор. Само две хиляди километра на запад от нашата граница, халета като зала 'Деница' са най-предпочитаните места за лайфове. Спартанската обстановка и неугледният вид бързо се превръщат в плюсове. Няма седалки, настилки, коридорчета и прочие ненужни неща- просто едно празно пространство, достатъчно да събере близо 2000 души и достатъчно химически кенефи, за да могат тези 2000 души да пикаят на воля, без да чакат на километрични опашки и да пропускат важни моменти от ставащото на сцената.

А на сцената на 'Деница' в тази влажна вечер в края на март ставаха неописуеми неща. Вярвам, всички, които бяха там, ще се съгласят с мен. Първо, пред входа цареше пълен ред и спокойствие. Даже за момент наистина си помислих, че не съм, ъ-ъ-ъ, вкъщи. Графикът на действие явно беше спазен с уникална точност, защото Urban Grey се качиха на сцената точно в 19:56 и удариха размазващ 40-минутен сет, изпълнен с нечовешка енергия и себеотдаденост. Групата стоеше много уверено и не се страхуваше да демонстрира перфектната вътрешна симбиоза, достойна за екип с ежедневни концертни ангажименти. Струва ми се, че публиката оцени по достойнство този факт и прие Urban Grey без дежурните за тези случаи прозявки и поздрави към родителски тела от женски пол.

Напротив, момчетата успяха да си извоюват място и го браниха до последната нота, все едно от това зависеше шибаният им живот. Премерено, без излишни отклонения и ненужна показност, Urban спретнаха кратко и ясно меле, което не само ще се запомни, но вероятно ще ги превърне в група фаворит за подобни събития. Само не трябва да се прекалява, че горчивият опит има какво да каже по отношение на честотата на участията на български групи от близкото и далечно минало.

Малко след девет музиката от тон колоните започна да става странно спокойна. Солидна агитка от Гърция беше окупирала щанда с мърчандайз, а горкото копеле зад него едва смогваше да търси модели и размери от иначе не особено богатия асортимент от тениски. Атмосферата постепенно се нажежаваше. Тълпата ентусиазирано скандираше “In Flames, In Flames” и по всичко личеше, че топлото посрещане е гарантирано. Честно казано, изобщо не очаквах, че българските фенове на In Flames са такива зелоти /в добрия смисъл на думата ,естествено/. Реакцията на появата на групата направо му изуми. Очевидно, едва малка част от тези хора беше присъствала на шоуто в Каварна миналата година, защото още с първите акорди, публиката пощуря. Имах чувството, че всички чинно бяха учили тесктове вкъщи и сега се състезаваха да надвикат Андерс Фриден.

Още в началото групата направи няколко секунден реверанс към тази еуфорична реакция като остави народа да се навика на воля, а после с хирургическа точност удари  всичко в земята от същия този момент, където времето бе спряло. На кратката почивка между две песни Андерс поздрави всички ни и заяви, че се радва,  че пак са в нашата "красива страна". После забеляза ентусиазирано развятото гръцко знаме и добави: "Здравей, Гърция!” Чу се дюдюкане и освиркване, а вокалистът побърза да успокои духовете: "Хей, хей, тези хора са пътували до страната ви и за мен са добре дошли.” Конфузното положение бързо беше забравено, защото имаше още нещо, което привлече вниманието на всички ни, а именно звукът.

Звукът на този концерт, приятели и съседи, беше шибано безупречен! Ако някой има претенции по тази точка, по-добре да си стои вкъщи и да слуша дискове. 

In Flames са невероятно позитивна банда. Те свирят с такъв хъс, че даже да не си падаш особено по тях, с всяка песен ти стават все по-симпатични. Лично на мен това ми  е третият техен концерт. Без да съм особен фен, бих отишъл и на всеки следващ, ако ми се отдаде случай. Може би част от това усещане идва именно от фронтмена на бандата. Този човек не пропуска случай да покаже, че изкарва добре - шегува се, менка тениска за българска бира с някой от публиката /макар че му дадоха Tuborg/, предизвиква ту момчетата, ту момичетата да скачат и да викат. Сега си спомням, че миналата година в Белгия си поиска от тълпата чисто бельо, че неговото било мръсно. Всичко това с един такъв леко равен и незаангажиращ глас, без да си дава зор или да позира.

Въобще In Flames са супер естествени. И по съвсем непресторен и естествен начин ни отнесоха тиквите - къде с класики като 'Cloud Connected' и 'Еpisode 666', къде с по-нови хитове като 'Leeches' /съвсем в началото/, 'Come Clarity' и 'Take This Life'.

Липсата на титулярния китарист Стьомблад не се усети твърде много, вероятно заради нечовешки добре функциониращия цялостен механизъм на тази група. Както казват, сборът понякога е повече от съставните части. Нас обаче ни разглобиха именно на съставните ни части. И така ще си стоим до следващия път. Вече го очакваме.

ГАЛЕРИЯ

ТАНГРА ИНТЕРВЮ IN FLAMES