IRON MAIDEN - 'Flight 666'
21.03.2009, София, кино 'Арена- Запад'

текст: Стефан Йорданов, снимки:  Стефан Йорданов.

Кино 'Арена' едва ли е най-обичайното място, на което можеш да видиш стотици хора с тениски на Iron Maiden. Е, вчера, на 21 април 2009 година, това наистина се случи. Пред смаяните погледи на люлински бекове, чалга фешън гърли и напълно обикновени зрители и минувачи, паркингът на кино 'Арена Запад' постепенно се изпълни до максимум с возила на малко по-различни индивиди. На задните им брони се виждаха надписи като ‘Up The Irons’, ‘Maiden Bulgaria’, ‘Iron Maiden’ и ‘666’.

Причината за това вечерно стълпотворение на по-различни кинозрители беше световният ден на Iron Maiden, опразнуван в кината по света с новия филм за групата ‘Flight 666’. Около 19.00 зяпачите и нормалните изчезнаха и пред киното остана сериозна група, която отдалеч, заради знамената и групирането, би могла да мине за футболна агитка. Градусът на настроението се повишаваше с всяка минута. Феновете на Maiden винаги имат какво да си кажат, без дори да се познават. Някои обсъждат предстоящия албум, други правят разбор на бъдещото DVD издание, трети с гордост показват снимки на най-новите си придобивки и обсъжат делата на бългрския фен клуб на групата. Оказва се, че зала 13 с общо 500 места е била напълно разпродадена и от киното са решили да пуснат нова.

Досегашните бозливи първи капки дъжд съвсем логично се обръщат в не много силен, но достатъчно дразнещ дъждец, който спира всякакви фотосесии, скандирания и разговори. През залата се образува дълга опашка. Талисманът на Iron Maiden, Еди, наднича от всякъде- тениски, нашивки, гърбове, значки, якета и татуировки. Няма грешка, всички са на правилното място. Нека да ви кажа нещо, киносалон, пълен с 500 метъли не е нещо, което можеш да видиш всеки ден. Онова, което се случи в 19.30, когато осветлението угасна, също не бях го виждал.

Естествено, даже и в най-смелите си мечти като тийнеджър, не съм си мислил, че някога ще ида на кино, за да гледам Maiden. Ето че 25 години след като ги чух за първи път се случи и това. Великолепният звук, за който вече ми разказвах от предпремиерата и шумът на публиката от тон колоните тази вечер се удвои, защото в киносалона 2/3 от хората викаха, тропаха, пляскаха и пееха песните на групата. Ние всички бяхме на концерт. Това, както знаете, едва ли може да се опише с думи. Останалото? Ами останалото спокойно мога да припиша като заслуга на режисьорите Сам Дън и Скот Макфейдън от ‘Banger Productions’.

Те вече цели два пъти доказаха ('Metal: A Headbanger’s Journey' и 'Global Metal'), че могат да правят документални филми за любимата музика, без да изпадат в излишна сухарщина и да дават думата на голословни артисти, мелещи едно и също през цялото време. Изисква се талант да направиш филм като ‘Flight 666’. Първо защото това са два часа, посветени на връзката между група и фенове, а пък да издириш фенове като Father Iron Maiden, който си има собствено паство, 162 татуировки на Maiden и базира литургиите си по текстове на Девиците едва ли е най-лесното нещо на света. А, да, забравих, синът на този човек се казва Стийв Харис. Кадрите от Мексико, където върху добре подбрана музика две кучета се чукат, а феновете обграждат буса на групата,  колумбийците, които тичат без обувки след обстойната проверка от охраната, невръстното японче, което казва, че иска да бъде дъщеря на Стийв Харис, неописуемата публика в Южна Америка... Всички тези неща трябва да бъдет видени, за им се повярва. 45 дни, събрани само в 2 часа. На света едва ли наистина съществува по-авантюристично приключение, предприемано от рок група. Но както Дикинсън казва, “Това беше шансът ни да направим много концерти на ужасно отдалечени места- бам, бам, бам ,бам, само благодарение на нашето ‘вълшебно килимче”. И понеже нямам никакво намерение да ви разказвам филм, понеже нито съм в 5 клас, нито бих могъл, ще завърша с думите на Яник, който по едно време каза: "Ако харесвате музиката, Бог да ви благослови, а ако не, знаете ли... пак да да ви благослови Бог!"

След прожекцията една огромна група фенове се отправиха към метъл бара The Black Lodge за специалното афтър парти по случай ‘Flight 666’. Много бира и пак Maiden, разбира се. Eто там вече спомените ми се губят.