'КАЛИАКРА РОК ФЕСТ 2009' - DREAM THEATER, Cynic

03.07.2009, Каварна, стадион 'Калиакра'

текст: Васил Върбанов, снимки: Данкиша

Концерт на Dream Theater е особено изживяване! В смисъл, предварително е ясно, какво ще се случи – петимата ще свирят безупречно (че и отгоре) и ако няма някакви драматични колапси в качеството на звука, накрая публиката ще си тръгне с усещането, че е присъствала на нещо невероятно, изключително и несравнимо. Убийствена демонстрация на музикантски качества  (че и отгоре), в съчетание с добре премерено сценично присъствие и шоу.

ДА ОБОБЩИМ:

1. Звукът на концертите в Каварна, отдавна не подлежи на съмнение;
2. В съвременния свят, секунди след концерта, някой вече е публикувал достоверен сетлист в интернет. И той много рядко се променя от групата в рамките на същото турне. Тоест, това което са свирили на концерта снощи, ще го свирят и днес, а също и утре. Стриктна програма!

И така, застанали на стартовата позиция за ден трети на ‘Калиакра Рок Фест’2009, сме въоръжени с достатъчно информация за това, което ни предстои да изживеем, но все пак има и ТРИ НЕИЗВЕСТНИ:

1. Дали вокалистът Джеймс Лабри ще бъде достатъчно убедителен, защото единствено неговите вокални изпълнения търпят леки критики в последно време;
2. Кък всъщност се справят на живо специалните гости Cynic, защото почти никой от нас не е имал щастието да ги гледа досега, при цялото ни уважение (за някои - преклонение) към тяхната великолепна дискография от 2 албума, с 15 години разстояние между тях.
3. Колко хора ще се появят да гледат концерта?

Всъщност, от 7-те групи в афиша на тазгодишното издание на фестивала в Каварна, единствените, които дебютират концертно на българска земя, са опитомените от хладната родна публика рок животни Motley Crue и настоящата тема за разговор – CYNIC.

Хамакът под сцената едва ли е за почивка на техниците. Може би, ако някой се качи на сцената с кон... и той се изспусне???  

Категоречно отказвам да се опитвам да определя точния брой зрители, присъствали на последната вечер на 'Калиакра...', защото стадионът е с неопределен капацитет, а официалните данни, предоставени от организаторите на база продадени билети, винаги трябва да се третират като непотвърдена и непотвърждаема информация. И все пак, за да не се почувствате изиграни - лишени от инфо – на Dream Theater & Cynic присъстват видимо около 15 % повече зрители, отколкото на Motley и с около 30 % по-малко, в сравнение с предишната вечер на българо-германската любов, със Scorpions и така нататък. Но със сигурност, пъстрата публика в Каварна е обедняла с един човек.

Много ключовият и натрупал завидна популярност, не само сред читателите на този сайт, но и в полицейските сводки – Кастанеда се обажда в 4 следобед, само за да каже, че няма сила, която да го свали от клона, на който се е качил в село Крапец. Попаднал е там незнайно как, при положение, че не може да кара дори и велосипед, а и вече почти не разполага с налични средства, за кредитни карти да не говорим. Не питаме как е стигнал дотам, нито как ще се върне в нашата родина София.

С Данкиша се поглеждаме с нямо облекчение, озвучено от ‘gimme five’, защото трети ден шум и специфична екзотика биха ме довели до евентуален емоционален срив. Беше започнал да ме дразни, дори по начина, по който се завързва обувките. Сега разбирам, защо някои групи се разпадат след дълги турнета и постоянно съжителство с колегите. Точка – this file is closed!

 
Мартин Стоянов от Joker Media прави равносметка на 'Калиакра Рок Фест' 2009 пред 'Гласовете на рока' на сателитния ТВ България

Отдалече виждаме Катинчаров, който се извисява пред стадион ‘Калиакра’, като стара софийска топола. Дузина фенове се снимат с него и като спомен отнасят кихане и сълзи, все едно сенна хрема през май. Сред обясненията, които ми идват наум, няма нито едно рационално. Но най-вероятно е от цигарата на близкостоящия полицай. Охранява стълб, на който има предизборен плакат на Бойко Борисов. 

Популярният ТВ водещ дружелюбно ни разказва за срещата си със Cynic, преди малко зад кулисите - стара негова слабост (не кулисите). Били облечени във фанелки на Beatles. Джеймс Лабри също се оказал приветлив и ние обещаваме да гледаме  ‘Фрактура’.

Изумен съм, какво разнообразие от модели на фанелки Dream Theater се разхождат. А също и шалове и специфични шапчици, като тези за душ, ако не искаш да си мокриш косата, обаче черни и с надпис DREAM THEATER. 

Намираме се точно пред мобилната кебапчийница ‘Manowar’. 140 килограмовият самоанец зад щанда иглежда унил – бизнесът днес не е мащабен като предишния ден, на Scorpions. Ако го разтревожа, че утре, когато фестивал вече няма, ще е още по-зле, рискувам да го настъпя по мъжкото самолюбие, в присъствието на жена му и трите дъщери на брадовчедка му.

Виждам фланелки с ODD CREW на гърба и тръгваме след тях, за да установим с облекчение, че не са самите те. Не, че не бихме се радвали да ги видим, но така има доказателство, че влиянието им сред феновете се разраства. Ще ги гледаме на Spirit of Burgas, след 5 седмици.    

CYNIC излизат точно в 20:15 - пред сцената вече са заели места около 2 500 потребители на прогресив.  В по-задни позиции, полузаинтересовани се въргалят в тревата и един по-запознат просветлява: “двама от тях са свирили в Death”. Браво! Между другото, тази музика е по-добре да я слушаш седнал. И още по-добре е, да не си говориш с приятелчета, защото рискуваш да изпуснеш важни неща. Cynic свирят убийствено.

Пол Масвидал

Инструменталът ‘Textures’ от първия албум ме връща пред сцената. В публиката забелязвам едър тип, който вместо на въздушни китари, свири на въображаем контрабас (!!!). Факт е, че има силен джаз заряд в атмосферата. Горе на сцената, китаристът Таймън нон-стоп си трие инструмента с хавлиена кърпа. Явно дланите му се потят от напрежение, защото жегата не е особена. Все пак той е един от новите попълнения в група, с култова репутация.

Таймън

Пол Масвидал общува с публиката с тих, почти приглушен глас. Няма никакви рокенрол крясъци, с каквито дори и Ханзи от Blind Guardian, най-умерената група на фeстивала до този момент, надъхва тълпата. Масвидал обаче, не иска да разваля коцентрацията. CYNIC завършват и множеството в краката му изразява подходящо уважение и одобрение на чутото.

Шон Рейнърт

От колоните започва река от фюжън инструментали, а към сцената потичат нови тълпи, в очакване на Феномените. Колко е хубаво, на фестивал виждаш и хора, с които в продължение на месеци си общуваш само във Facebook. От утре ще си мерите снимките от фестивала. Мениджмънтът на Dream Theater налага стриктни и сурови ограничения на фотографите – само първите 15 минути – после да се махат от стадиона или да си оставят апаратурата под надзор. За ТВ камери е още по-зле. Орли дебнат от сцената за фенове на стадиона с по-дълги обективи, за да накарат охраната да ги нарита. Групата желае да контролира всеки аспект на своята дейност.

Парадоксално е, че DREAM THEATER всъщност имат доста бледи постижения на ниво продажби, за група с такъв статус. От всичките 10 студийни албума, досега в Щатите са се купили едва 2 милиона. Като най-успешният ‘Images and Words’ от далечната 92-ра е отбелязал златен статус (500 000 бройки). Тоест, те дори нямат платинен студиен албум, а са легенди. В световен мащаб, говорим за 8 милиона – и то вече за всичко – албуми, DVD-та и няколкото концерта. (данните са от официалния сайт на турнето). Точно това всъщност означава музика за ценители.

За бързо сравнение, само два от албумите на Motley Crue - ‘Girls, Girls, Girls’ и ‘Dr Feelgood’ са реализирали до този момент 10 милиона продадени копия и то само в САЩ. Очевидно е, че в България сме по-културни от тях - тук Dream Theater събират повече хора на концерт.  

На първите 5 метра от загражденията пред сцената има и деца на 9-12 години – този концерт е безопасен, което вероятно не го прави по-малко вълнуващ. Социалният профил на публиката е различен – точно пред мен, три 18 годишни момчета оживено разговарят за кандидатстудентски изпити. Дочувам и думата ‘консерватория’.

Напушва ме смях, като си представя недоверието, с което сега ще прочетете, че на първите редове на концерта на Dream Theater присъстват доста хора с очила. Но това е самата истина. Още по-смешено е, че до този момент, самият аз намирах това за жалко преувеличение от пънкари-завистници, които не знаят от коя страна всъщност се държи китарата. В очилата няма нищо лошо естествено, вече не сме на 12 години, за да мачкаме единствения цайс в класа. Още повече, че самият барабанист на групата-тотем ще изкочи след малко на сцената с чифт първокласни диоптри. За сметка на това, китаристът Петручи явно доста си е поиграл с гиричките в последните месеци, щом ръцете му събуждат интерес в очите на охраната на концерта. Той всъщност още не е започнал и описаното в последните няколко реда още не се е случило.

На този етап, със Стойчо Макров от магазин Soundgarden в Бургас, се радваме на щастливата среща и споделяме съжаление, че все така не може да се случи концерт на King’s X у нас. На сцената, инструментите на Dream Theater са покрити с черна драперия, все едно ще откриват паметници. Чува се интрото на ‘Психо’ и се убеждавам, че е по-добре да се върнат към нещо, като ‘Междузвездни войни’, защото наистина са извънземни музиканти, в които обаче няма нищо зловещо. Кратко затъмнение на сцената, при което се забелязват бледи фигурки на техници, които трескаво дърпат драпериите. Светлината се връща, инструментите лъсват, а с тях и главните герои.

Саундът е убийствен! Двете каси на Портной ме удрят точно в гръдната кост и още с първите два бийта изстрелват от ушите ми, на два залпа, дребнокалибрени жълти наноси, натрупани вероятно от Scorpions предишната вечер. Портной показва, че може да свири и изправен. Джеймс Лабри липсва в първите три минути виртуозно въведение, но след това изскача и разсейва всички съмнения по точка 1 (по-горе). Вече е ясно, че ще се получи безупречно шоу, с клинична чистота.

Портной мята палка в публиката, с риск да уцели някой в окото и се дърпам назад, защото не ми се иска и аз да слагам очила.

Винаги съм харесвал много ‘Hollow Years’! Получава се чудесно. Публиката е екзалтирана и музикантите са в небесата. На дългия бис, имам чувството, че никой не иска това да свършва, въпреки, че краят е предизвестен. Следват дълги благодарности и дежурното обещание, че ще дойдат пак. Но при гореизложените сухи факти за реализация и популярност у нас, нищо чудно, това наистина да се случи.

 Фестивалът завърши! Организаторите ще прибират още 2 дни сцена и багаж. ‘Калиакра Рок Фест’2009 се оказа истински успех!
Поглеждам си телефона и виждам, че имам 6 неотговорени повиквания от Кастанеда. Звъня, защото явно ще му служим за транспорт до София, но вместо това чувам пиянския му лай, който ми заповядва, в никакъв случай да не публикуваме негова снимка в сайта. Пинокио е разбрал за своята мигновена популярност в интернет, което е странно, защото в село Крапец – интернет няма. Успокоявам го, че така или иначе, никой от нас не се е и сетил да снима чешката му муцуна и зарадван, той споделя своя нов грандиозен бизнес план:
“За догодина ше направим 4 000 маски с лицето на Цонко и ще ги продаваме на безценица” – фъфли геният и не може да се спре – “представяш ли си какъв култ – излизат примерно Anthrax и виждат пред себе си море от хора, но само едно лице, ха ха ха.” Затварям и си мисля, че идеята всъщност, не е чак толкова лоша. Няколко маски от тази серия биха свършили добра работа и при обир на някоя общинска банка или трезор.

Моментално заравям дълбоко в себе си мисълта, да открадна идеята на автора и да се възползвам сам, като нащракам 4000 маски още за концерта на Dimmu на 15 в същия град. Би било яко – и публиката с маски и те маскирани на сцената. Но пък бизнес планът може да се провали, ако българските зомбитата и орки, вместо да влязат на стадиона, предпочетат да се впият в любовни двойки върху хладния мрамор в близкостоящия гробищен парк. Повярвай ми, оттам музиката от стадиона се чува кристално ясно. Но не споделяй това с никого! 

Между другото, шайката на Тангра Мега Рок се гордее доста и със своя сенник за кола. Благодаря за разбирането!

            
ГАЛЕРИЯ