ДЖОН ЛОРД & Orchestra
01.09.2009, Пловдив, Античен театър

текст: Ивайло Александров, снимки: Ангелин Топорчев (SME).

Пак е септември и отново е време за дни на изящество в културния ни център Пловдив. Градът наистина оживява по време на Есенния Салон на Изкуствата. Гости от всички краища на страната (и не само) пъплят по улиците и създават приятна шарена глъчка. Миналата година начало на събитията даде именитият клавирист на легендарните прогресив икони Yes – Рик Уейкмън.

Снощи салонът стартира с друг титан на клавишите – вездесъщият Джон Лорд от всенародните любимци Deep Purple. С оркестъра на Оперно-филхармонично дружество Пловдив. В Античния театър. Красота!

И така – уговорка с приятели и колеги, скатаване от работа (не, шефе, няма да си претупам доклада, не ми пипай заплатата!) с два часа и черта към Пловдив. Прекрасно подгряване за концерта с мощно Slayeeerrr от допотопния касетофон в сребристото ауди и пристигнахме съвсем навреме за предконцертна бира. Две. ..

Опашката на задния вход на древното съоръжение подсказва, че събитието е sold out. Като се замисля, нищо чудно – Purple колкото и пъти да идват, в какъвто и да било състав, винаги пълнят зали и стадиони тук. Феновете им са верни до гроб. Повечето и толкова закостенели, но за това по-късно.

Музикантите от Оперно-филхармонично дружество Пловдив и група Те си разделиха осветения подиум, а между съвременната група и класическия състав имаше празни роял и хамънд. Срещу тях пък всички седалки, издатини, парапети и стълби между редовете бяха заети от хора. Средна възраст – 30 години. Което е и очаквано.

Да не забравяме, че концертът е и първото събитие от цяла поредица, излезе да ни подсети самият кмет на Пловдив - Славчо Атанасов. Оказва се, че и той е стара кримка и фен на „Ян” Гилън, „Ян” Пейс и Ричи „Блякмор”. Ех, това вербално соц-наследство. Но нали е фен, пропускаме изкривените имена, ръкопляскаме и сядаме. И ето, точно в 20.00, облечен елегантно в черно, с прибрана назад в сребърна опашка коса и с бяла брадичка, излезе достолепният Джон Лорд. Публиката скочи на крака и изригна истинска лавина от овации и аплодисменти. Нещо, което въздейства, колкото и коравосърдечно безпристрастен да си.

Лорд ни приветства, благодари и, подобно на други колеги преди това, изрази възхищение от града, в който се намира(ме) и представи първата част от спектакъла, който предстоеше да попием – великолепният, 40-годишен „Концерт за група и оркестър”. А групата – момчетата от Те винаги са били отвъд периферията на интересите ми заради импотентната музика, която сервират. Оказа се обаче, че всъщност могат да впечатлят истински рок фенове. Но и за това като му дойде времето. Сега... маестро (диригент Найден Тодоров), Музика!

Трите части на революционния за времето си концерт избухнаха в един час музикална феерия, позната и обичана от няколко поколения слушатели. Над шейсетте души от оркестъра впечатлиха с подготовката си Джон Лорд и предизвикаха искрените аплодисменти на над 2000 души, изпълнили амфитеатъра, а Венко Поромански (барабани), Ивайло Звездомиров (бас) и особено Дарин Василев (китара) наелектризираха зрителите така, че често избухваха възгласи, достойни за пълнокръвен рок концерт.

Да, Дарин не е „Блякмор”, но включванията му с шестте струни дадоха на жадната за класически хард-рок тълпа това, за което е дошла. Бившият вокалист на Rainbow и Yngwie Malmsteen (само като примери) Дуги Уайт от своя страна извика истински фурор с появата си под прожекторите, а вокалните партии бяха поделени между него и крехката Кася Ласка.

Първата част и самият концерт приключиха малко преди 21 часа. Хората се разтъпкаха до сергиите с бира, пуснаха няколко кълба дим към небето и десетина минути по-късно сцената, обградена от прекрасния естествен декор на Античния театър отново се запълни от талантливи музиканти.

„Добре дошли на втората част от концерта. Ще започнем с една песен, която написахме с Йън Гилън на една планина в Швейцария...” В следващия миг Лорд е прекъснат от вик нейде в тълпата „О-хоо!”.

„Именно о-хоо! Да видим дали ще се сетите коя е песента.” И след кратко интро изригна ‘Pictures of Home’. Тук вече тълпата буквално подивя, разнесоха се писъци, свиркане с пръсти, шум, вой, крясъци (и за тях да дам два лева и трийсет стотинки... опа, сбърках плочата!) и стана ясно какво всъщност са очаквали няколко стотици зрители. Deep Purple.

Не че парчетата на великата група не звучаха завладяващо в този си аранжимент. Не че Лорд не е основно ядро в Пърпъл. Но бяхме на концерт на Джон Лорд с оркестър. Не на кавър-група. И този манталитет на очакване на едни и същи „класики”, въртяни до прежулване на дърти касетофони и посредствени „рок” предавания по радиото в родния „фен” ме дразни изключително много. Съжалявам, но е така. Чухме такива перли от соловото творчество на британеца като ‘The Sun Will Shine Again’ (2004), ‘Bouree’ (1976), ‘Pictured Within’ (1998), които наистина ни пренесоха в един по-различен и красив свят. Но когато спектакъла свърши с жизнерадостната ‘Gigue’, а бисът ни заля с мелодията на ‘Soldier of Fortune’ – е, тогава сред публиката сякаш мина ураган. А затварящата ‘Child in Time’ отвя и последните съпротивляващи се на Пърпъл-манията, за да удари доказателството, че „тук си требе класика”, според думите на пийнал индивид с евтина черна тениска, на изход от театъра. Да, класика. Такава, каквато ти не я чу.