ТАРЯ ТУРУНЕН, Kings of Modesty, Furnaze
ARENA MUZIKA 2009
12.10.2009, София, зала 'Универсиада'

текст: Никола Шахпазов, снимки: Георги Георгиев

Трудно е, дори невъзможно да наречеш концерт на Таря Турунен неприятен. Напук на внедрената в метъла (още от първите акорди на ‘War Pigs’ и сатанинските стихове в Black Sabbath) негативност, в този лайв имаше повече скандинавски усмивки от концерт на ABBA през 1974, подкрепени обилно с пляскане, послания за любов, съвсем прилично произнесено ”благодаря” със сладък северен акцент (няколко пъти) и едно плюшено мече, намерило своя път до сцената и прегръдките на Турунен.

И ако не бяхме музикални циници или обикновени мизантропи, продали душата си на Нечестивия малко след първия Morbid Angel и окончателно скрепили пакта с кръв след ‘De Mysteriis Dom Sathanas’ на норвежкия вихър Mayhem, несъмнено щяхме да се присъединим съвсем безразсъдно към жизнерадостното, почти дискотечно подскачане, припяване и неприкрити усмивки в зала Универсиада. Вместо това, с хладен критичен ум, анализаторско умение и по някоя пиперлива шега тук-таме, стигнахме до следните особено важни изводи:

1. Българската публика обожава Таря, несъмнено вовеки ще почита Nightwish (особено старите парчета с госпожа Турунен) и изпитва изключителен глад тъкмо за този тип помпозен, симфоничен, опероподобен и удрящ здраво сетивата готик метъл. Залата не просто бе пълна (което случва доволно рядко за група, която идва за втори път тук само за година), но буквално се тресеше от фенски ентусиазъм.

Сгъчканите пред сцената викаха, пяха (доколкото е уместно да пригласяш на глас като нейния), скачаха синхронно и многократно издигаха дяволските рога във въздуха, размахваки ги с почти детски ентусиазъм. И въпреки че другарят Митко Николов (както винаги тематичен – със скейтърска шапка и тениска на Motorhead) предположи, че е крайно време да се създаде комитет (с председател Том Арая, разбира се), който да глобява сурово онези, позволили си да ползват светия метълски знак напразно, няма как да не се радваме на подобни фенски емоции.

Единственият въпрос при подобна очевидна музикална незадоволеност е – защо толкова рядко наоколо има готик метъл концерти и още повече – защо нямаме нито една подобна българска група?

2. Местните фенове са адски толерантни и стоически изтърпяват велите напъни на подгряващите Kings of Modesty и Furnaze да праздвижат атмосферата с хипершумен и почти толкова клиширан хеви метъл с немалки хард рок включвания. Нашите намират сили и добро възпитание да пляскат и от време на време да се провикват одобрително, макар че май са заети повече с намирането на удобно място пред сцената и набавянето на още една пластмасова чаша Tuborg.

Развятия от Kings of Modesty комбиниран финландско-български байряк обира овациите, докато ние се чудим колко ли още години тези номера ще вършат работа. Вероятно завинаги, казваме повече с лукава усмивка, отколкото с каквото и да било раздразнение.

3. Таря Турунен има изпипано и изиграно няколко хиляди пъти сценично присъствие, доволно силна доза магнетизъм и нечовешки глас. Тя не бърка нито за секунда, нито за миг вероятно нелеките вокални партии и през целите 120 минути (пробвайте сами – това е доста време) поддържа страховито ниво, като мята коса, подскача дълго-дълго на 15-сантиметровите си токчета, сменя две съвсем елегантни рокли и не престава да флиртува с предните редици фенове и камерите наоколо. И въпреки че на моменти ни става леко смешно от позата и непрестанната демонстрация на гласови данни, във финската ледена кралица долавяме могъщ магнетизъм и е адски трудно да я хулим, дори когато прави доста неизискан кавър на Poison на Алис Купър, защото пък в друг момент компенсира с извисяващ се до космоса глас.

Комбинацията от добре познат на публиката собствен материал, Nightwish класики и силно сценично поведение могат да прилапат и нас, адските циници, поне за моменти, в които обаче гледаме наистина внимателно и с почти зяпнали уста.

4. Бендът на Таря е съставен от предполагаемо страшни музиканти, показващи предимно поза и допринасяща за общата атмосфера помпозност, които обаче са толкова явно засенчени от галактическия глас на Турунен, че в един момент стават почти излишни. Двете най-бляскави имена – челистът от Apocalyptoca Макс Лиля и ударникът Майк Терана (Rage, бендът на Ингви Малмстийн) са разположени на предни позиции в ляво и дясно от вокалистката, постоянно са следени от камерите, но така и не демонстрират нещо,което да ни обере точките.

Челото бързо се губи в общата шумотевица, а триковете с палките и касите на Терана са толкова стари, че по време на дръм солото се прозяваме и чакаме Таря да се върне на сцената. Басистът Оливер Холцварт дори не пристъпва по-напред, а китаристът Алекс Шолп смело прави стойки и от време на време къдри сола, но май по-важни от уменията и на двамата са кийбордите и симфоничните вставки на Кристиан Кречмар.

5. Звукът е чудесен! Надяваме се силно всеки път да е такъв.

6. Пауър поп, оперетен рок и готик метъл тази вечер са смесени в два часа еуфорично шоу, в което бляскавите светлини (”като истинска дискотека”, споделя съвсем на място Боян Стойчев), интергалактическите вокали и тежкото китарно-синтезаторно взаимодействие са над средното ниво, а понякога са доволно убедителни.

Всичко е пипнато, изчислено, проверено и изпълнено по обезоръжаващ начин – така че колкото и да си циничен и студено дистанциран от този тип музика, се налага да признаеш, че вечерта не е преминала вяло. Понякога става досадно, друг път усмивките и признанията колко велика е българската публика идват в повече, но пък Таря, Макс и Кристиан слизат за изпълнението на три песни в средата на публиката, а и като цяло показват динамика и познаване на концертното изкуство до почти пълно съвършенство.

7. Не, не бихме заменили концерт на Slayer за такъв на Таря Турунен, а може би след минута ще си пуснем Selfish Cunt (за да си припомним суровия саунд на британския пънк) или пък The Sisters of Mercy (за да не забравим какво е истински готик рок), но вечерта на 12 октомври бе забавна. Дали бихме повторили? Дори ще се замислим над този въпрос. За онези няколко хиляди фена – изобщо не се и съмняваме.

ГАЛЕРИЯ