25 ГОДИНИ МИЛЕНА

28 Ноември 2009
news page

МИЛЕНА 25 ГОДИНИ НА СЦЕНА
28.11.2009, София, зала 'Универсиада'

текст: Никола Шахпазов, снимки: Ивайло Чилингирян - digitalartsbg.com

Когато SME обявиха официално, че този концерт ще продължи 5 часа, това бе едновременно приятна (защото няма как Милена да отбележи 25 години музикална активност със скромен и незабележим лайв), но и леко учудваща новина. Сетих се за последните случаи, в които групи са забивали на живо пет или повече часа – например второто пришествие на фентъзи героите Manowar в Каварна (по-дълго и дори по-скучно от първото), едно почти злополучно гостуване на симфонично натоварените Haggard в Blue Box (ансамбълът бе предшестван от толкова много банди и забавяния, че когато най-сетне излезе на сцената, половината публика клюмаше по седалките) и концерта за първия РОЖДЕН ДЕН на Тангра Мега Рок с The Toy Dolls, Хиподил и Mark Foggo’s Skasters (който пък толкова много ни хареса, че след края му вилняхме в Студентски град до сутринта).

Изобщо, епично дългият концерт е като 5-часов азиатски филм със свистящи мечове, красиви женски образи и крачещи армии – идеята звучи добре, в началото дори е интересен, въпросът е дали ще го догледаш.

МИЛЕНА

Не само го догледахме, но дори в полунощ, десетки парчета след първите акорди, хората ВИКАХА ЗА ОЩЕ. Не знам дали се дължи само на добрата организация, хубавия звук и култовите участници, но този юбилей се получи АДСКИ ДОБРЕ – потръгна от самото начало и не загуби скорост нито за миг. Пръст в това имаше и публиката – значително надвишаваща капацитета на залата, плътно натъпкана и на терена, и на трибуните, похвално шумна и адекватна, независимо дали на сцената бяха Ера, Васко Кръпката или РЕВЮ.

РЕВЮ

”Когато свирихме за първи път тези парчета, някои от вас още са си играли в пясъчниците” – обяснява Милена за ”Шарената сянка” и ”Ала-бала”, а аз си мисля, че не е съвсем права – по онова време аз съм играел на фунийки пред блока, а някои от хлапетата наоколо дори не са били родени. За тях тази вечер вероятно е била дори по-вълнуваща – на практика това бе ревю на най-важното в българския рок за последните две десетилетия.

Поради всевъзможни причини липсваха неща като Нова генерация, Хиподил, Креш и Тъмно, но пък през сцената минаха герои от старата школа като тежкотоварните Ера (Милена също се присъедини към тях и за малко всичко бе като преди толкова години), Ахат (никакви изненади – чухме ”Дървото” и ”Черната овца”, но пак пяхме), БТР (бях забравил колко добре звучи ”Дюн” на живо), вечният щурец Кирил Маричков и Кръпката.

БТР и Киро

Може да звучи леко хаотично, но всъщност цялото действие бе дирижирано доста добре – основната атракция естествено беше МИЛЕНА (която се разходи от парчетата с Ревю през акустични красоти, хеви периода с Ера и всякакви напрегнати фаворити от едно време като ”Защо” и ”Не’ам нерви”), а покрай шарената й перука се случиха доста страховити колаборации, които едва ли ще се повторят някога.

Видяхме Ивайло Стоядинов - Чарли от Babyface Clan в ролята на китарист в Ревю, Кольо Гилъна изскочи по средата на сета на Уикеда, за да направи фриволна версия на ”Най-щастливия ден” заедно с Ерол и компания, Нуфри се появи минус китара, за да изпее ”Отгоре” заедно с Милена (докато под сцената кипеше страховито пого), Фънкара крещеше ”Fuck It!” в широка бяла нощница и черен Kiss грим – изобщо, вакханалията бе пълна.

НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН

По видеостените вървяха симпатични архивни кадри от концерти на Ревю и Ера, а Милена бе с почти същия черен клин на дупки, както преди 20 години, но въпреки акцента върху стария материал, това не бе носталгично спомняне на отминалия златен век, а подобаващо шумен и абсолютно адекватен на момента празник, способен да заглуши всички хаус партита в Ялта, безплатните концерти на Пайнер и губещия контрол Миро. Като казах Контрол – не смейте да забравите какво ще се случи на 1 декември в същата тази зала.

ПУБЛИКА

ГАЛЕРИЯ

Източник: