SOFIA BLUES MEETING 2010
ERIC SARDINAS, Кръпка Блус Бенд, Vadviragock Blues Band, Камен Кацата & Владо Радулов
01.03.2010, София, Sofia Live Club
текст: Metal Willie, снимки: Dee Dee 

ПРОДАЙ ДУШАТА СИ НА ДЯВОЛА И ПРАЗНУВАЙ!

Последният път когато бях в Sofia Live Club, мястото бе твърде претъпкано, тъй като организаторите на концерта на Стийв Лукатър май бяха продали повече билети от разумното предвид капацитета на клуба и непоносимата лятна жега, с която нито един климатик на света не би могъл да се пребори.

Тогава обаче, бе петък, а сега е понеделник и тази вечер тук няма да свири световноизвестният китарист на така обичаните по тези земи Toto. В което няма нищо лошо, тъй като блус "meeting"-a е добре посетен, но можеш да се съсредоточиш върху музиката, вместо върху отчаяна борба против задушаване.

Sofia Blues Meeting 2010 откриват двама от най-колоритните и жизнени герои на родната блус сцена - ветеранът Камен Дойчинов - Кацата (глас) и големият ценител на блус и джаз културата професор Владо Радулов (пиано), който води предаване за джаз по националното радио повече от 30 години.

Това дуо е очарователно и пламенно в изпълнението си. Освен това и двамата са откачени, което винаги печели точки в нашите очи. Кацата е поотслабнал, но ръмжащият му глас съвсем не е. След няколко парчета ни оставя в игривите ръце на лудия професор, който ни забавлява с микс от стар градски блус и кабаретен хумор, преди да бъде съпроводен до гримьорната си под бурни аплодисменти.

Следват унгарците Vadviragock Blues Band, които до един излизат по бели ризи. Българите имаме слабост към унгарския ритъм енд блус благодарение на групи като Hobo Blues Band и филма "Плешивото Куче", чиято премиера в БГ през 1987-ма година промени живота на някои хора. Е, Vadviragock Blues Band определено не са Hobo Blues Band, но въпреки това бързо печелят благоразположението на публиката със сравнително дълъг сет, съчетаващ кавър версии ( сред които 'Foxy Lady' и 'Hard to Handle') и авторски песни, някои от които на онзи загадъчен и напълно неразбираем техен език.

Фронтменът им притежава тяло с впечатляващи размери и още по-интересно е, че именно той представя едно от парчетата като "песен за една много дебела жена".

Ето че идва време и за нашият домакин тази вечер и основен двигател зад този фестивал - Васко Кръпката и неговия КРЪПКА БЛУС БЕНД.

Кръпката свири блус от толкова отдавна, че в тази страна името му е станало синоним на тази музика. Пред погледа на своя син (който разцепва барабаните в една от най-яките български метъл банди Odd Crew)
Кръпката превежда своя бенд през внимателно подбрана селекция от така богатия си каталог. Публиката посреща своя домакин също толкова топло, колкото той тях. 

За последно гледах ЕРИК САРДИНАС преди около десет години, когато откриваше за Стийв Вай, с чийто лейбъл има договор. Шоуто му беше доста разтърсващо и в онази нощ суровият и свиреп блус рок на каубоя с резонаторната китара Сардинас спечели много нови почитатели. Мнозина от тях са тук и днес, с големи очаквания.

Е, този гиг направо изпепели онзи, не само защото сега Ерик беше хейдлайнeр и имаше много повече време, но и понеже, в клубна обстановка, човек може наистина да усети целия му чар и душата, която той влага в своята музика. ЖЕНИТЕ зяпат с възхищение този рокенрол герой от американския юг с италиано-кубински произход, с неговите татуировки, чарлстони, схлупена над очите каубойска шапка и дълга бляскава черна коса, докато ние - КОЧОВЕТЕ - се наслаждаваме на лекотата и хъса, с които той прелъстява, обича и на моменти изнасилва своята "dobro" китара.

Да останеш неутрален или пасивен след първите няколко акорда от гиг на Ерик Сардинас? Забрави! Освен ако не си душевно импотентен, разбира се. На сцената Ерик е като обладан. Според легендата, Робърт Джонсън продал душата си на дявола в името на музиката и силно подозирам, че Сардинас е постъпил като един от идолите си (в сета му, естествено, има и парче на Джонсън), защото свиренето и енергията му са толкова възпламенителни, че на моменти са почти нереални.

Ерик и неговия съкрушителна Big Motor Band (Лавел Прайс - бас и Бърни Пърши - барабани) ни отвлякоха на пътешествие из дълбините на делта блуса, Чикаго ритъм енд блус и южняшкия рок и накрая ни върнаха от там читави и блажено замаяни. "Смятам че най-добре мога да обясня своята музика чрез начина, по който я изпълнявам. Трябва да бъдеш себе си, тъй като блусът е толкова искрена музика. Ако се преструваш, веднага си проличава", бе казал веднъж Ерик, който навремето е свирел по улиците на Лос Анджелис. Ние ти вярваме, brother.

ГАЛЕРИЯ