КОМАКОМА - Massive Attack в София!

16 Юли 2010

MASSIVE ATTACK, Martina Topley-Bird
15.07.2010, зала 'Фестивална', София
текст: Насо Русков, снимки: официални

Среща в 7:30.... 'Попа'-такси-'Фестивална'...отвън...познати...познати...още познати...приятели...познати...неприятели...познати....приятели...водка...жега...водка...опашка...прехвърляне в съседната опашка...естествено, предишната моментално тръгва по-бързо...чудо голямо...много хора...малко сандали...слава Богу...Вътре!...Мартина Топли-Бърд...музика от новия й солов албум...и от старите...аплодисменти...можеше да са повече...повечето още са отвън...постепенно влизат...към четири-пет хиляди...Барове, не много...опашки, дълги опашки, ...Малко след девет...Тъмно...Епичен възторжен масов рев...Малко след девет...Massive Attack onstage!...Внимание...Богоявление!

Горе-долу така би изглеждала една поредица от телеграми от зала 'Фестивална' в четвъртък вечер. Един от най-очакваните концерти през годините, в това няма съмнение. Отвън, пред залата, бе мястото да срещнеш всички, които не си виждал от години и всички, които виждаш редовно. Публиката, както гласи клишето, бе "разнородна", но не колоритна. На влизане, Мартина Топли-Бърд вече облагородяваше залата с вълшебни звуци от трите си солови албума. Тя е и съпорт на цялото турне на MASSIVE ATTACK, освен че пее и със самите тях. Е, както се казва, "keep it in the family". Самостоятелните й произведения заслужават отделно внимание, но точно днес хората са някак хипнотизирано-съсредоточени в основния хедлайнер и това е съвсем нормално.

MASSIVE ATTACK

Всеки е слушал легенди за концертното изживяване наречено MASSIVE ATTACK и всички с горе-долу сдържано (нали все пак сме "по-интелектуална" публика) вълнение, очакваме именно това. И го получаваме.

Ефектът е по-смазващ от предвиденото! С двама от оригиналната бристълска шайка и група възхитителни музиканти и певици, британските флагмани на трип-хопа изнасят едно шоу, което НЯМА АНАЛОГ нито на днешната, нито на едновремешната световна музикална сцена. То просто е по-различно от всичко останало, а нароилите се впоследствие през годините имитатори още се въргалят някъде там назад, дишайки прах.

Слушайки космичната всеобхватност на тази музика, човек добива усещането за някакво тайнствено, мрачно предзнаменование, за потъване в някаква подводна среда и след това изригване нагоре, на гребена на най-яростната и озъбена вълна, някога сътворявана.

Мачкащият забасен ритъм те удря точно там, където си най-податлив и уязвим. На живо MASSIVE ATTACK са десет пъти по-предизвикателни и заплашителни, отколкото на запис. Те са направо ХЕВИ!

MASSIVE ATTACK

Неслучайно някакъв агент пред мен, след като откачаше по всевъзможни начини през целия концерт, накрая вече започна да размахва метълския знак и да реве гърлено като някой от Cannibal Corpse. Възнасящо и апокалиптично. Но, не бойте се. Те са на наша страна. Дори ни забавляват с поредица заглавия от български вестници, изписани на екраните зад групата. Там постоянно вървят и безброй други лозунги, коментари и подмятания, повечето от тях на доста сериозни теми.

Така пред очите ни се появяват разписания от самолетни терминали, дестинации, часове, разстояния...След това компютърът изчислява пред всички нас колко струва финансирането на работници от обществения сектор в страни като Гана и съпоставя тази сума с разходите на британските депутати за лично градинарство например.

Следват цитати от борци за свобода като Михаил Бакунин и хуманисти като Уилям Хазлит. Мда, дори след двайсет години, MASSIVE ATTACK все още са гневни. Пак казвам, те са от "нашите". Робърт искрено (поне така изглежда и звучи) ни благодари, че въпреки тежката икономическа ситуация в България, сме си купили билети именно за техния концерт. От край време се говори, че в редиците на MASSIVE ATTACK цари раздор и членовете не се понасят много-много. На сцената обаче, те са по единни от тристата спартанци на Леонид.

MASSIVE ATTACK

За осветлението и цялостното лайт-шоу няма какво, а и как, да се говори, тъй като човек трябва просто да го види. Само ще кажа, че е повече от впечатляващо.

Най-нежният и красив (Massive са една от малкото групи, които не те карат да се чувстваш като "балък" когато употребяваш тази дума) момент определено бе 'Teardrop', където Мартина почти ни накара да забравим отсъствието на Лиз Фрейзър, а най-космично-потресаващите - изпълненията на 'Angel' и 'Future Proof'.

Гледал съм MASSIVE ATTACK и в Лондон и мога спокойно да кажа, че макар да са легенди в родината си, тамошната публика не вдигаше дори една трета от шума, с който снощната ги приветстваше след всяко едно парче. Може би затова получихме два биса вместо обичайния един. Мерси, и заповядайте пак.

MASSIVE ATTACK