ANATHEMA, Петер Карлсен
20.11.2010, София, зала 'България'
текст: Никола Шахпазов, снимки: Елена Ненкова

Като сценария на добър филм или още по-добре – като една истинска любовна история, първият концерт на Anathema бе крайният резултат на цяло десетилетие очакване, очарование, разочарование и едно грациозно, искрено, задъхано-емоционално, на моменти – грандиозно завършващо действие.

Когато за първи път ни попаднаха касетки на Anathema през така далечната 1995-1996 тази група бе флагман на изключително симпатичната английска дуум/готик метъл сцена, но докато методически изтърквахме от слушане магнетофонна лента и запаметявахме всеки детайл от грубовато-красивите опусите като ‘A Dying Wish’ и ‘Sleepless’, ние нямаше как да знаем, че тези ливърпулски момчета ще се окажат по-големи от сцената, която създават.

Защото докато My Dying Bride и Paradise Lost продължиха напред в тъмната метъл мелодичност (и по веднъж неуспешно пробваха да кривнат встрани от нея), още с ‘Alternative 4’ Anathema направиха остър ляв завой към територията, където интровертните и дълбоко лични текстове се срещаха с Pink Floyd атмосферност и прогресивност, тежка сайкъделия и алтернативен рок без ограничения.

Имаше защо да се надяваме да ги видим тук в целия им новопридобит блясък, но ни се наложи да почакаме – защото покрай издаването и промотирането на някои от най-силните си албуми, Anathema така и не попаднаха в плановете на местните промоутъри.

Няма да е прекалено, ако кажем, че цялото стечение на обстоятелствата бе изцяло в наша полза. Миналата година Дани Кавана погъделичка апетита ни с две изтънчено-акустични представления (на второто пристигна с очарователната Анеке ван Хийрсберхен), а преди шест месеца Anathema издадоха първия си студиен албум от седем години насам.

Сам по себе си прекрасен, ‘We’re Here Because We’re Here’ се оказа и достатъчен повод групата да попадне в концертните планове на Тангра Мега Рок. И тъй като този лайв бе предопределено да бъде точно такъв – изтощително красив, брилянтен във всяко едно отношение и истински различен, клуб Blue Box предаде Богу дух, а ние се оказахме на историческия първи рок концерт, проведен в голямата зала на концертен комплекс ‘България’.

Очаквано за повечето здравомислещи и неочаквано за една шепа вечно недоволни, зала ‘България’ придаде допълнително очарование на събитието. И заради чудесното си разположение сред някои от най-красивите софийски сгради, и заради абсолютно перфектната акустика на помещението, дори заради огромните полилеи и характерната атмосфера в него, които така добре прилягат на вече улегнала и търсеща финеса на изпълнението група като Anathema.

Пристигналите още в 17 часа фенове са изключително, да не кажем - необичайно примерни – докато зад кулисите Винсънт Кавана спокойно свири любимите си пиано пиеси, те започват да заемат местата си, като в нито един момент не нарушават нормите на залата. Съответно вътре липсва цигарен дим и разлята по земята бира (благодаря!), но пък седалките в един момент се оказват излишни, защото на трупаната цяло едно десетилетие емоция й трябва съвсем, съвсем малко да експлодира.

Специалният гост на ливърпулските герои – норвежецът Петер Карлсен излиза леко нервен от насъбралото се пред него множество, но пък по време на краткия му сет гласът му не трепва дори и за миг. Абсолютно непознат за по-голямата част от публиката, Петер лесно си печели ръкопляскания – семплите му парчета за глас и акустична китара са повече от симпатични и представляват чудесен ордьовър към основната програма. Малко преди да слезе от сцената, към него се присъединява почти цялата Anathema, а всички вече са на крака в очакване мечтата най-сетне да се сбъдне.

И, колкото и да ни се иска, едва ли можем да разкажем адекватно, точно, камо ли – изчерпателно, какво се случи в онези два часа и четиридесет минути. Над двайсет парчета меланхоличен, мечтателен, космически експресивен рок, абсолютно перфектни и раздаващи се до край Anathema.

И въпреки че дотолкова сме свикнали рок героите да ни глезят със заучени (но, уви, празни) фрази като ”страхотна публика” и ”най-страхотната публика на това турне”, склонни сме да повярваме на Дани и Винсънт, защото и за тях този концерт бе нещо различно. Сетлистът на Anathema се различаваше значително от предните им концерти в Загреб, Виена и Будапеща – специално за първия си лайв тук, те направиха разходка из дискографията си, достигайки дори до парчета, които не са представяли на живо от години.

Съвсем в рамките на очакваното прозвуча по-голямата част от ‘We’re Here Because We’re Here’, чухме ‘Release’ специално заради ротацията на парчето по Тангра Мега Рок и една неволна (?) вметка на Васил Върбанов в разговор с Винсънт преди няколко седмици; скачахме и друсахме глави на ‘Sleepless’, потъвахме и изплувахме в бавния унес на ‘Temporary Peace’, изгубихме се в ‘Lost Control’ и дълбочината на ‘Deep’, после пак скачахме на ‘Fragile Dreams’.

А Anathema сякаш нямаха умора – свириха 160 минути без паузи, без пълнеж, с перфектен звук, едновременно – стегнато и хипер професионално, но и със завиден усет към импровизацията и откровено топло отношение към публиката.

Думата перфектен пасва на този концерт. Were you there?  Защото ако не си бил там, можеш само да прочетеш този репортаж още веднъж. Но това са само думи – истинските съкровища бяха в зала 'България' и останаха във всеки от нас.

ГАЛЕРИЯ