5 ГОДИНИ ТАНГРА МЕГА РОК
D.R.I., Brothers In Blood

15.03.2011, Mixtape 5, София
текст: Стефан Йорданов - Стифф, снимки: Елена Ненкова

Няма спор, празненствата около пет годишния юбилей на най-якото радио започнаха по възможно най-свежия начин- с банда, която НИКОГА не беше стъпвала в България и в абсолютно неупотребявано за подобни цели и необременено от негативни коментари място. И ако клубът MIXTAPE 5 ми върна вярата в това, че у нас все още можеш да гледаш концерт без огромни колони да скриват от погледа ти половината сцена и да газиш повръщаното на бате Гошо от лайфа миналата седмица, то истинската приятна изненада тепърва предстоеше.

Първо няма да е зле да споменем, че врaтите отвориха ма-а-а-а-лко по-късно, защото D.R.I. се бяха забавили на турско-българската граница. Нашите родни митничари явно вече са открили предимствата на 30-часовата работна седмица, защото на контролно-пропускателния пункт работeли само 2 от 8 гишета (?!). Велико, нали? Странно, но по нищо не личеше това да е опънало нервите на някой от групата.

Преди концерта всички изглеждаха спокойни и в добро разположение на духа. Симпатичният басист Харалд (с деликатен вид на автобусен шофьор) вече беше успял да посети близкия китайски ресторант и дори ни донесе визитка с изискване да включим любезните хора азиатското crew в списъка с гости. Тук е мястото да кажа, че единствено поради факта, че в момента сме на страната на японците, кулбът не се препълни с 5-6 хиляди китайци и сладко-кисела миризма. Шегувам се.

BROTHERS IN BLOOD не се шегуваха. Те буквално атакуваха сцената и изкараха шокиращо стегнат сет от най-добрите си неща. Поведението им може да се опише с една дума- движение. Не само Шута. Всички! Даже и Свен, който беше загубил близък човек същия ден и изглеждаше малко уморен, даде всичко от себе си през тези минути.

D.R.I., някога много отдавна познати под името US.D.R.I., са били много път от първите си концерти в Хюстън през 1982 до техния първи концерт в София. Повече от 450 души тази вечер също бяха минали много път. Но както каза фронтменът КЪРТ БРЕХТ още в самото начало, “ние сме тук и вие сте тук, значи всичко е наред”. Повече от наред, както стана ясно от следващите почти два часа.

Независимо от досадните технически проблеми с китарата на СПАЙК КАСИДИ и честите прекъсвания (изгоряло кубе...), сега като се замисля, този гиг ми се стори не два часа, а две минути. В непредвидените паузи ХАРАЛД не спираше да се закача с разни фрази като  “Speak Bulgarian Or Die” или грешно усвоеното от него “Наздраве”, което звучеше приблизително като “НАЗДРААА-А-А-А...”. Каламбурът, че преди концерти SLAYER се били занимавали с “Hella’ Weights” (Hell Awaits), т.е. - 'загряват, като вдигат дяволски много щанги' остана не особено добре разбран, обаче парчетата като “Commuter Man” от дебюта и смъртоносната комбинация от “Snap” с  “I’d Rather Be Sleeping” от “Dealin’ With It” (1985) ги схванаха всички.

Обещанието, че имат в арсенала си 35 парчета се оказа абсолютната истина - D.R.I. разтреляха българската си публика с всички патрони, които бяха приготвили. От своя страна тълпата вреше в собствен сос. От началото до края, даже и по време на прекъсванията, момчета и момичета от всички възрасти се надпреварваха да скачат от сцената- някои се понасяха за по-кратко, други за по-дълго, а трети пропадаха надолу като чували с картофи.

Мисля, че самата банда беше учудена от посрещането. Само преди няколко месеца ги гледах в Берлин, където бяха част от Persistence Tour и останах леко разочарован на фона на това, което показаха BLOOD FOR BLOOD, SOIA и UNEARTH.

E, в България D.R.I. направиха убийствен гиг, който компенсира успешно всички тази години липса.

“Знаем си името, благодаря”- беше се избъзикал ХАРАЛД още в началото на сета, без да подозира, че скандиранията няма да приключат дълго след края му.

След истинския край на СПАЙК му се наложи да излиза и да се обяснява, че всъщност концертът наистина е приключил и те нямат повече парчета за свирене.

Не, причината за успеха не беше само в “Abduction”, “The Five Year Plan”  или “I Don’t Need Society”.

Причината се съдържаше в правилната комбинация от музика, отношение и хора. Ако си позволя и аз да направя каламбур, тази вечер се събраха 450 души от един вид, а това няма как да не реши изхода на концерта, който със сигурност ще остане сред най-добрите за 2011.

ГАЛЕРИЯ