RIVRSIDE, Tides From Nebula
09.05.2011, зала 'България', София

текст: Никола Шахпазов, снимки: Елена Ненкова

Кратък (но съдържателен), прогресивен и обективен (но и субективно-емоционален) разказ за петото лайв празненство по случай светлите първи 5 години на Тангра Мега Рок. С бележки под линия и задълбочени коментари за представянето на специалните гости от Полша Riverside и Tides from Nebula, силата на българските аплодисменти и размишления защо рокът отеква толкова добре в просторната зала ‘България’.

Българийо, за тебе

Дали защото вече ни е малко досадно да посещаваме добре познатите софийски зали и клубове за музика на живо, или защото предпочитаме гледката на кристални полилеи над нас, но можем да се закълнем, че рокът звучи изненадващо добре в зала ‘България’. Разбира се, не си представяме как някога там ще видим наистина тежкотоварни групи като Morbid Angel и Behemoth, но пък трябва да признаем, че това бе най-подходящото място за съвместния концерт на RIVERSIDE и Tides from Nebula – изисканата класическа обстановка добави съвсем ново усещане към представянето на тяхната музика, а и за двете групи очевидно преживяването беше ново и адски приятно.

Ние пък вече бяхме виждали тук меланхолиците Anathema (на 20 ноември миналата година, пак по покана на ТМР) и добре знаехме, че освен атмосферата, и акустиката на зала ‘България’ е просто перфектна за онзи тип естетически издържан, расиво изваян прог рок. И тъй като аудиторията на двата концерта до голяма степен съвпада, феновете вече нямаха нужда от напомняне какви са правилата тук – съответно никой не посмя да прецака обстановката, палейки цигара или разливайки бира по седалките, което пък обезпечава възможността това да не е последният такъв концерт точно на това място.

Прилив

Варшавските агенти Tides from Nebula бяха абсолютно непознати на (почти) всички от пристигналите специално за Riverside фенове. И въпреки че двете групи са различни и като стилова насока, и като концепция и сценично поведение, след 30-минутния си сет Tides не само продадоха още няколко албума, но и се сдобиха с немалко родни симпатизанти. За първи път от доста време насам не чувах хората около мен да мрънкат недоволно от наличието на подгряваща група или да пляскат нервно, с очевидното желание вече да идва време за хедлайнера.

Поляците заслужиха всяка добра дума за тях – започнаха малко нервно, но продължиха и завършиха уверено, унасяйки ни в техния адски симпатичен и изцяло инструментален пост рок със силни ембиънт и шуугейз елементи. Датата бе специална за тях – точно на 9 май бе официалната премиера на втория им албум ‘Earthshine’ – затова и се концентрираха върху парчета точно от него. На живо Tides from Nebula са по-малко трансови и значително по-шумни, отколкото на запис, а когато не са застинали и свръхсъсредоточени в свиренето си, двамата китаристи Адам Валежински и Мачией Карбовски се извиват френетично с китари във въздуха. Аплодисментите са от всички, а групата май наистина не бе очаквала толкова топло посрещане.

Тече, всичко тече

Сигурно всички онези 800 човека, които пяха заедно с Мариуш Дуда точно преди година в тесния за фенския ентусиазъм Blue Box, са си пожелали да видят групата отново в действие. И едва ли са се надявали желанието им да се сбъдне толкова бързо, или пък са вярвали, че и вторият концерт на Riverside ще бъде толкова емоционално натоварен, изпипан и впечатляващ, колкото първия.

Беше различно, но трябва да сме благодарни за това. Заради залата (натъртвам значението й, но има защо), а и защото сега полската дружина празнуваше своите първи десет прогресивни години, което пък означаваше сигурно разходка до любимия на всички ‘Out of Myself’ и обратно към последния дългосвирещ албум ‘Anno Domini High Definition’ с важни отклонения през ‘Rapid Eye Movement’ и ‘Second Life Syndrome’.

Съвсем в реда на нещата, Riverside не залагат на светлинно шоу, пироефекти, бясно галопиране по сцената и заемане на героични пози. При тяхната концепция – няма и нужда от това. Групата е предимно статична, концентрирана върху възможно най-стилното и безупречно представяне на предългите и сложни композиции. На пътуващите заедно с тях саунд техници им отнема 1-2 песни време, за да балансират звука, но оттам нататък получаваме два часа брилянтен саунд, в които синхрона между тътнещия бас на Дуда, силните кийборди на Лапаж, китарите на Груджински и барабаните на Козьерадски е близо до пълната перфектност.

Свирят почти без почивка, често без паузи между песните, като особено здраво ни удрят към самия край на концерта с изкъртващо медли от ‘Left Out’, ‘Second Life Syndrome’, ‘02 Panic Room’ и ‘Loose Heart’. Справят се очаквано силно и с фаворити като ‘Beyond The Eyelids’ и ‘Egoist Hedonist’, демонстрират ни колко добре се справят и с rush-класиките (с предпочитания кавър на ‘YYZ’), но най-силно впечатление оставят с парчетата от чисто новичкото си ЕР – ‘Memories In My Head’. Фентъзи натовареното ‘Forgotten Land’ (включено в саундтрака на играта The Witcher 2: Assasins of Kings) впечатлява с мощната си, силно атмосферна и мелодична основа, но ‘Living In The Past’ (навяващо силни асоциации с други титани на прог метъла) ми обира точките и преспокойно може да бъде обявено за най-силният момент от целия концерт.

Пет от пет

Някои празнувания на рождени дни продължават цяла нощ, а други – три дена и три нощи. Тангра Мега Рок празнуваха петата си година от 15 март до 9 май в компанията на 15 групи и няколко хиляди специални гости (аз, ти, те). Беше адски забавно, нали? И началото, и завършекът си ги биваше.

ГАЛЕРИЯ