U.D.O. на живо в 'Христо Ботев', 16.11.2011

16 Ноември 2011
news page

U.D.O.
Sеvenfield
16.11.2011, зала 'Христо Ботев'

текст: Георги Георгиев, снимки: Георги Георгиев

УДО е легенда. Дoказаха го хилядите метални сърца, дошли да се сгреят с класически хеви метъл в студената ноемврийска вечер на 16 ноември. И ТОЙ успя да ни пренесе във времената, когато светът беше млад, ластичните дънки- лукс и мечта на подрастващото поколение, интернет не съществуваше и обмяната на информация за музикалния живот по свободния свят течеше по ведоми и неведоми канали. Когато давахме по няколко лева на Битака за страничка от Metal Hammer...

UDO

Само че УДО и неговата група бяха тук и сега, повече от 25 години след онези славни времена. Бяха тук за да покажат, че добрия стар хеви метъл все още може да възпламенява. Показаха го и го доказаха и то записвайки на живо предстоящото си ДВД!

Но едно по едно - в уреченото време зъзнем на служебния вход на 'Хр.Ботев', където циркулират лоши слухове - подгряващата група не се появила, не се знаело дали щели да дойдат и т.н. За щастие всичко това не се сбъдна и малко след 20:00 норвежците от SEVENFIELD забиха директно, без саунчек и с много хъс.

Признавам си - до този момент не ги бях и чувал, имах предубеждения но младежите бързо ги превъзмогнаха с много хъс и енергия. Вярно - звукът беше гаден, половината време китарите почти ги нямаше, след това едната китара изчезна съвсем. "Shit happens" казаха младежите - карай да е весело и го компенсираха с непринуден диалог с публиката. Не мога да отрека, че сценичното им поведение е повече от впечатляващо, имайки предвид скромната им дискография от едно ЕР (от миналата година) и един съвсем пресен албум.

SEVENFIELD

Време за по бира, сцената се преобразява а залата постепенно се запълва. Разглеждам тълпата, винаги го правя по концерти и с интерес виждам от дечица до достолепни представители на третата възраст. От класически метъли с гърбовете на Accept и Judas до фини дами с вечерен мейк-ъп.

КАД

Малко след 21ч залата избухна и г-н Удо Диркшнайдър и Сие навлязоха ударно с двете еноименни парчета от последните два албума на групата ('Rev-Raptor' и 'Dominator' б.а.). Звукът вече определено е приличен, правят впечатление снимачният екип, който заснема шоуто с няколко камери и красивото светлинно шоу. И да - светлината определено е рай за моята изстрадала фотографска душа, измъчила се на последните концерти, където някоя и друга снимка на фокус си беше цяло постижение... Но да не се отклонявам - това е часът на истината, за който чакахме доста. И макар това да не е първото посещение на УДО, той е един от метъл символите, които винаги са повече от добре дошли в България.

Дали заради пропуснатите златни години на 80-те или от носталгия по туй, що няма да се върне? Но това няма значение - след стегнат сет от различните албуми на групата тълпата е доведена до екстаз с първата за вечерта ACCEPT класика - 'Princess of the Dawn'.

КАД

Следва задължителното китарно соло, като Игор Джиаонола прави обиколка из публиката, поддържайки тонуса. Е, солото не блести с кой знае каква виртуозност, но това не е от кой знае какво значение за публиката, която се забавлява искрено от директния контакт.

Следва 'Neon Nights' (отново на ACCEPT) и химна 'Man and Machine', която преминава в също така задължителното соло на барабани. 
УДО е уверен на сцената в традиционния си милитари стил и помопозна маскировъчна тениска с надпис 'Born For Metal'

Няма много излишни приказки, освен задължителните благодарности от време на време. И въпреки това контактът е налице - тълпата откликва на всеки негов жест. Той не парадира с излишни стойки, освен няколкото шеговите (полу)сумо-сблъсъци със старата ex-ACCEPT кримка Щефан Кауфман. Скрива се от сцената по време на солата. Но пък дава с пълни шепи това, за което всички са тук- класически германски хеви метъл!

Нещата вървят към своя логичен завършек, зареждат се отново ACCEPT резачки, между които парчетата на Удо са като почивка за тези около 2 хиляди. Сравнявайки сет листата прави впечатление, че бисовете са повече, като сме възнаградени с цели 3 ACCEPT  класики в повече от обичайното - 'Burning', 'I am a Rebel' и 'Metal Heart'. И накрая, 'Balls to the Wall'.....Meeeeeeн!

За мнозина днес УДО може би е демоде, застинал в 80-те и т.н. Но без него и неговата генерация нямаше да я имаме НЕЯ- любимата музика, такава каквато е! Защото УДО е 'Born for Metal' и аз съм сигурен, като и мнозина други, че това е неговото призвание - да връща вярата в милионите метални сърца!

ГАЛЕРИЯ

UDO

Източник: