HARDCORE X-MAS 2011
VENDETTA + LAST HOPE + REDOUND + MELEKH + DEATH SQUAD + CUT OFF + BRIGHT SIGHT +
PERFECT SKIES

21.11.2011, клуб *MIXTAPE 5*, София

текст: Стефан Топузов, снимки: Николай Илиев - Мечката 

Отбелязването на Коледа по традиция не може да мине без разни елхи и украси, разменяне на подаръци, обилно преяждане с пържоли, както и без това Death Squad да изсвирят 'Рамо до рамо' с 'Raining Blood' на Slayer по средата. (Отскоро и с 'World Painted Blood', но това е еволюция на традицията, както са и пластмасовите елхи примерно...)

За 12 години зимният хардкор фестивал се е превърнал в неизменна част от празничния сезон, без която дори вече не мога да си го представя. А тазгодишното му издание беше едно от по-силните – може би заради стабилния лайнъп, това, че имаше достатъчно хора, или че 'Mixtape 5' е едно от по-удачните места, на които се е провеждал фестът.

Пристигам в момента, в който Марин Сладкаров от Vendetta слиза от сцената и зад комплекта барабани сяда титулярният барабанист на Perfect Skies, Божката Велев, завърнал се от Англия заради празниците. С него софийската пънк-рок група довършва сета си, свирейки още няколко парчета от прекрасния си дебют 'Takeoffs & Landings', последното от което е и любимото ми тяхно – 'Kings and Jesters'.

Следва другата подобна софийска група, пуснала дебютен албум през тази година – Bright Sight.   Фронтменът им Станко Томов отбелязва, че и те са с гостмузикант – Тeодор, който замества китариста Даниел Дончов. И пее. Като всички в тази група. Хващащи и енергични пънк-рок песни като '2012' и 'Изкуствен свят'.

Гърците I Want You Dead не се появяват – вероятно защото са останали в родината си да изработят парите, които дължат на Германия. Но пък така по-рано идва ред за третата група за тази вечер, издала дебютен албум през 2011 г. – Cut Off.

Те вече са по по-тежкия хардкор и по време на песни като 'Fight or Suffer' и 'Yesterday' хората пред сцената започват да се раздвижват. За 'Keep Off My Way' излиза Таня от Fight to Win, която събира очите на всички невярващи, че готина мацка може да се дере така – за Мечката от Death Squad, който прави 'United and Strong' заедно с Cut Off пък си знаем.

Самите Death Squad съвсем разпалват вече набралия сила огън на мелетата пред сцената с – както вече отбелязах – доста традиционния си сет, който включва и кавър на Terror освен всичко. По време на 'За всички наши братя' на сцената излиза и вече бившият втори вокал на групата Васил.

Redound май са объркали празника – излизат на сцената преоблечени като за Хелоуийн. Те отскоро имат и втори китарист и на живо звучат още по-тежко и смазващо (явно е било възможно).

Един от гвоздеите на тазгодишната програма – както стана ясно миналата седмица – бе  участието на Melekh, които бяха решили да запълнят липсата на оригиналния си вокалист Борис Николов–Боро с включвания на цели четирима заместници. След като Ангел Симитчиев от Throat Fisting, Георги Димитров от Expectations и Александър Петров от Redound изпълняват по една-две песни идва ред на някогашното гърло на B.F.D.M. Михаил Велчев–Кимура, който открадва шоуто, изпявайки 'Седем' в стил Cro-Mags/Leeway.

Който го е изпуснал, може само да съжалява жестоко.

На C4 положението е очакваното – “Всички са отпред и всички пеят с нас”. Александър Бояджиев-Чиката дори си признава, че иска да си пести силите за Last Hope, и призовава публиката да му помага с вокалите. И никой няма нищо против да попее 'Stand Alone', 'Bring Me Back' или 'Не може никой да ни спре'.

Last Hope както винаги са смазващо яки на живо и успяват да раздвижат хората, дори когато свирят три нови и напълно непознати на никого освен тях самите песни от предстоящия им нов албум. Но пък освен тях правят и очакваните гвоздеи на програмата като 'GFY' и 'Fuck Police', преди да закрият сета си с две песни, за които излиза Александър Първанов-Шута – 'Lovehate' и 'Together'.

Последни са Vendetta, които започват уместно с 'Да посрещнем края' от актуалния си албум 'Време разделно' (доста албуми са наизлизали тази година, а?). Завършват също толкова уместно с 'На гилотината' – сдържам се да не пиша, че това е било подобаващ финал за 'коледното махане на глави', защото песента е просто прекалено сериозна като послание. Всъщност точно това е хубавото на хардкор Коледата – въпреки всичко празнично и весело, това все пак си е хардкор концерт без никакви простотии. Само кръв, пот и зъби. Както трябва. Догодина пак.