Сел Баламир - фронтмен и китарист на чудесните Amplifier, отговаря на въпроси, изпълнени с метафори.

В.В.: Здравей, Сел, какво правиш?

С. Б.: Здравей, Васил, радвам се, че те чувам пак. Ами, седя си в апартамента си и давам интервюта на купища хора относно новия ни албум.

В.В.: Кажи ни, моля те, повече за този албум!

С. Б.: ОК. “Insider” е доста по-различен от предишния ни албум. Доста по-тежък е и е много по-рок от първия. Той беше бавен и психеделичен, а този е много по-бърз. Ако ти се иска да скачаш в погото, това е албумът за теб.

В.В.: Това не е лошо – че първият ви албум беше малко бавен. Ако някой ме попита какво мисля за първия албум на Amplifier, ще кажа, че е страхотен и музиката в него те хипнотизира.

С. Б.: Абсолютно си прав.

В.В.: Вторият ще има ли такъв ефект?

С. Б.: Трябва да разбереш, че вторият ни албум е резултат от турнетата ни с първия. - Когато обикаляш две години и половина и всеки път свириш тези парчета в продължение на час и половина, започваш да виждаш какво им липсва. Песните са бавни и хипнотизиращи, в което няма лошо, но в един момент има нужда от доза адреналин, за да могат всички да откачат. И ако нямаш този адреналин под ръка, не можеш нищо да направиш. Така че вторият албум е много по-изчистен и без глупости в него. - Хайде, давай да рокясваме – ето това ни липсваше и знаехме, че трябва да направим, докато записвахме втория албум.

В.В.: Кажи ми, моля, все още ли сте си същите хора в групата?

С. Б.: Да, същите сме.

В.В.: Ти, Нийл и Мат.

С. Б.: Точно така.

В.В.: Какво ви държи заедно? - Искам да кажа, всички знаем, че в този скапан свят всички са шибано цинични – всичко е за пари, а не за музиката, прави се за бизнеса и имиджа. Та защо и как така сте още заедно?

С. Б.: Знаеш ли, Васил, и ние си задаваме този въпрос всеки ден.

В.В.: Сериозно ли?

С. Б.: Но знаеш ли – ние още не сме корумпирани, още сме си бедни и затова сме заедно и правим музика.

В.В.: Може ли да се каже, че сте все още заедно, защото сте гладни за музика?

С. Б.: Именно. Трябва да си гладен, за да си в играта. Шишковците не могат да тичат.

В.В.: Ето ти още една метафора, тогава. - Ти казваш, че като си дебел, не можеш да тичаш. А вие тримата накъде и към какво сте се затичали?

С. Б.: Боже, не знам. Това е труден въпрос и трябва доста да се помисли. Предполагам, че най-лесният отговор е да кажа, че не трябва да решаваш накъде тичаш, а просто да следваш инстинкта си. В крайна сметка, ще откриеш накъде си тръгнал, въпреки че не мога да кажа със сигурност.

В.В.: И пак метафора: когато тичате, със затворени очи ли тичате или с отворени?
Това определено е най-метафизичното интервю, което съм давал от доста време, така че нека малко да помисля. Не знам. Да речем, че тичаме с отворени очи.

В.В.: Е, не е чак толкова сложен въпросът.

С. Б.: Ами, така е. Ето ти и отговора – тичаме слепешката с отворени очи.

В.В.: Защото тичате толкова бързо, че не виждате...
ОК, значи идеята зад този въпрос беше следната: ако следвате инстинкта си и тичате в посока, която не можете да определите, има ли някой, който да се грижи за вас от гледна точка на мениджмънт? Коя компания избрахте да ви издава албумите? Имате ли добър мениджър?

С. Б.: Понеже си говорим с метафори, искам да кажа следното: независимо колко сигурно изглежда нещо... когато първият ни албум излезе всички писаха за нас, имахме клип по телевизията, имахме страхотен лейбъл, мениджърът ни беше като приятел, бяхме като семейство и после се случиха някои лоши неща. И всичкото това вече нямаше значение.

В.В.: Защото лейбълът  Music for Nations пропадна.

С. Б.: Да. В седмицата когато албумът ни излезе. Независимо колко добре си планираш нещата, никога не можеш да предвидиш нещо такова. - Това исках да кажа. - Тичаш, но не знаеш какво ще стане по пътя.

В.В.: Последен въпрос: Поддържате ли още връзка с другите групи, които бяха в този лейбъл? - Anathema например.

С. Б.: Anathema ги виждам всеки ден, защото свирят в един клуб надолу по улицата. Понякога се виждам с някои хора. Вчера говорих с Микаел от Opeth. Когато си в група и ходиш на турнета, някак си се свързваш със старите си приятели. То е като да работиш в един много голям офис и като отидеш някъде, виждаш познат и сядате на бира да си поговорите.

В.В.: Убеден съм, че последният ми въпрос ще бъде много тъп, но, моля те, отговори ми. Коя от песните в новия албум ти е любимата?

С. Б.: Не знам. Кое от децата си обичаш най-много? ...Ще я пуснеш ли?

В.В.: Да.

С. Б.: Пусни “O, Fortuna”, тогава.

Права: Тангра Мега Рок