"Надяваме се, че хората са наясно с факта, че това, за което пеем, няма абсолютно нищо общо с действителния ни живот."

Около 16:00 ч. на 5 март 2007 г., точно три часа преди началото на първия в историята си концерт в София, Алекс Уебстър - басист и основател на американските дет метъл легенди Cannibal Corpse, изкачи стъпалата до бърлогата на Тангра Мега Рок...

Васил Върбанов: Хей, Алекс, как си?

Алекс Уебстър: Добре, а ти?

В. В.: Радвам се, че най-сетне си тук. Навън е чудесно време, нали?

А. У.: Да, така е.

В. В.: Прекрасен ден за първия концерт на Cannibal Corpse в България. В тази връзка, как върви турнето ви?

А. У.: Все още сме в началото, дори не сме го преполовили. Довечера ще бъде 11-ото ни шоу, след което ще ни остават още 17. Свирихме във Франция, Португалия, Испания, Италия и Гърция, а сега сме тук, в София, и вярваме, че ще се получи добър и стегнат концерт. Никога не сме си представяли, че ще успеем да дойдем и в България, но сега сме тук и сме много щастливи.

В. В.: Еднакви ли са феновете ви по света?

А. У.: До голяма степен - да. Може би в Европа, особено в Германия, феновете са малко по-колоритни от тези в Щатите. Тук все още се носят доста якета с нашивки, значки и пр., докато в Америка тези неща бяха актуални в детството ми, не и сега. Дори и аз, в тийнейджърските си години, носех всички тези аксесоари. Истината е, че метълът е нещо универсално, тъй като всички носим сходни унформи, ха-ха!

В. В.: Ясно е, че като хлапе не е имало как да носиш значки на Cannibal Corpse, хе-хе, но с кои групи беше накичено твоето яке?

А. У.: Имах гръб на Metallica, също и на Accept... Като че ли си бях зашил и Slayer, но май беше само логото. Имах и нашивка на Kreator от албума им "Pleasure to Kill", няколко значки... Освен това, ако не можех да си намеря дадена нашивка, просто изписвах с маркер името на бандата върху якето си, както бях направил с Morbid Angel, например... А, да, веднъж изрязах част от фланелката си на Possessed и я превърнах в нашивка... Мисля, че подобни неща са нещо нормално, тъй като всички се опитваме да подкрепяме любимите си групи по някакъв начин.

В. В.: Най-голямото сътресение в състава ви бе в средата на 90-те години, когато оригиналният ви вокалист Крис Барнс (понастоящем в Six Feet Under) си тръгна - или бе изритан от вас? - и на негово място дойде Джордж Фишър...

А. У.: Инициативата дойде от нас. Помолихме Крис да напусне групата. Винаги е адски трудно да намериш нов вокалист, тъй като той е един от най-важните елементи в състава, но и читиримата бяхме на мнение, че Джордж е по-добър от Крис. Разбира се, записали сме няколко много добри албуми с Крис, но категорично сме по-доволни от работата, свършена с Джордж.

В. В.: Вероятно сте били наясно с факта, че, разделяйки се с емблематична личност като Крис Барнс, част от старите ви фенове са предпочели него и Six Feet Under пред "новите" Cannibal Corpse. Това е нормално - подобен пример може да се даде и със Sepultura и Soulfly - но, в крайна сметка, пука ли ти?

А. У.: Не особено. Наясно сме, че загубихме част от феновете си, но целта ни е да вървим напред и да правим все по-добра музика. Джордж има доста преимущаства, например може да пее много по-бързо, т.е. с него можем да създаваме песни, за каквито не сме и помисляли преди. Сега, след като вече сме записали 6 студийни албума с него, сме сигурни, че изборът ни е бил добър, а и феновете трябва да са разбрали, че можем да продължим да съществуваме и без Крис.

В. В.: Между другото, климатикът духа в гърба ти и може да те заболи...

А. У.: О, не. Гърбът наистина ме боли, но това е следствие само от здравия хедбенгинг през последните 15-20 години, ха-ха!

В. В.: Чудесно! А имаш ли деца?

А. У.: Не, но съм женен и гледаме няколко кучета. Джордж има две деца, барабанистът ни Пол има дъщеря, а останалите не са семейни.

В. В.: А дали родителите на разни дечица са забранявали на отрочетата си да си играят с хлапетата на Джордж и Пол, само защото бащите им свирят в дет метъл банда?

А. У.: И двамата са много млади и децата им все още са бебета, така че засега не е имало подобни проблеми. Като цяло, мисля, че не би трябвало и да има, тъй като повечето хора са отворени и едва ли ще се впечатлят от нещо такова. Подобна дивотия евентуално би могла да се очаква само от някое фанатизирано християнско семейство.

В. В.: Дойде редът и на клишираните въпроси. Какво предпочиташ - да свириш на живо или да записваш в студио?

А. У.: И двете неща си имат преимущества. В студиото можеш да изпипаш абсолютно всичко, до най-дребния детайл, така че записът да покаже в максимална степен това, което представлява музиката ти. Свиренето на живо, от своя страна, може и да не е винаги перфектно, но е доста по-вълнуващо - заради хедбенгинга, феновете и т.н.

В. В.: Повечето хора не си дават сметка, че понякога екстремните музиканти са и перфектни инструменталисти, какъвто например е случаят с Napalm Death и с вас. Колко често репетираш?

А. У.: В началото репетирахме като луди. Спомням си, че през първата година свирех по 6 до 8 часа всеки божи ден, след което поразредих упражненията. Мисля, че ако някой свири непрекъснато в продължение на 20 години, накрая ще намрази инструмента си. Разбира се, не сме спрели да репетираме, но вече го правим по 3 часа на ден 4 или 5 пъти седмично.

В. В.: А какво е положението при Пол - другият оцелял член от офигиналния състав на Cannibal Corpse? Що за човек е?

А. У.: Много приятен тип. Познаваме се откакто съществува групата. Винаги работи адски здраво, отговорен е, не закъснява за репетиции, а и много се кефя на свиренето му.

В. В.: Той ли е най-добрият ти приятел в бандата?

А. У.: Не, всички сме приятели. Постоянно репетираме, записваме и свирим на живо, а понякога излизаме и да вечеряме заедно, така че сме си много близки и сме като семейство, но когато сме си у дома, всеки от нас общува с различни хора и има личен живот.

В. В.: Спомена вечеря. Има ли вегетарианци в групата?

А. У.: Само Пол, и то едва от 3-4 години.

В. В.: Не е ли странно да си вегетарианец и да свириш в банда, наречена Cannibal Corpse?

А. У.: Е, да, но пък положението при Carcass беше още по-зле - там всички бяха вегетарианци, а се скъсваха да пеят за кървища, вътрешности и лоботомии. Надяваме се, че хората са наясно с факта, че това, за което пеем, няма абсолютно нищо общо с действителния ни живот.

В. В.: Ясно че, че не се храните с трупове, но какво мислиш за хората - най-вече в Щатите - които отиват в някой супермаркет, убиват всеки, изпречил се пред погледа им, след което се гръмват? Защо подобни идиоти виреят предимно в САЩ?

А. У.: Не знам. Има хора, които са в състояние да говорят с часове по въпроса и накрая пак няма да ти дадат смислен отговор... Може да е свързано с по-лесния достъп до огнестрелни оръжия в Америка, кой знае... Лично аз нямам представа.

В. В.: Добре. Последният въпрос е лесно предсказуем - какво следва за Cannibal Corpse оттук насетне?

А. У.: Искаме да издадем концертен DVD, но този път няма да е запис на цяло наше шоу, какъвто беше случаят с концерта ни в Милуоки за "Live Cannibalism", а три песни от някой град, още три от друг... Дори чух, че някой ще снима довечера, така че ако кадрите са добри, може и да ги изпозлваме. До края на годината ни остават още доста изяви пред публика - в Европа, Южна Америка, Мексико, може би и Япония... Ще бъдем на път до средата на октомври, след което ще си вземем кратка почивка и през ноември започваме да пишем материал за следвашия си студиен албум.

Права: Тангра Мега Рок