"Не бих казал, че има много групи в Швеция - по-скоро повечето ни банди са добри и именно това ги прави световно известни."

Оригиналният басист и настоящ китарист в Dark Tranquillity, Мартин Хенриксон, представя новия албум на гьотеборгския секстет, "Fiction". В разговора се разкриват и интересни подробности около шведската метъл сцена, оформянето на метъл-съзнание още в детската градина и...

Васил Върбанов: Хей, Мартин, как си?

Мартин Хенриксон: Добре, а ти?

В. В.: Много се радвам, че имаме възможност да си поговорим. Когато "Fiction" бъде официално издаден на 23 април, много хора ще се опитат да го сравнят с предшественика му, "Character" (2005). Как мислиш, крачка напред или назад е новият ви албум?

М. Х.: Според мен определено е стъпка напред, защото направихме много по-добри композиции, бяхме по-силни и съсредоточени през цялото време и, в крайна сметка, всяка песен се откроява с нещо на фона на останалите - нещо, което не може да се каже за "Character". Напредъкът до голяма степен се дължи и на факта, че за новия албум работихме в Antfarm Studio с Тю Мадсен, който придаде много по-здрав и модерен саунд на песните. Никога не сме звучали така.

В. В.: Вие сте от Швеция, която е една сравнително малка държава, а в същото време имате толкова много групи. Понякога изглежда така, все едно всички се познавате помежду си.

М. Х.: Не е точно така, макар че наистина познаваме доста хора... Ние, например, познаваме повечето банди от нашия град, Гьотеборг, но... Всъщност, не бих казал, че има чак толкова много групи в Швеция - по-скоро повечето местни банди са добри и именно това ги прави световно известни.

В. В.: А има ли интриги и нелоялна конкуренция между шведските групи?

М. Х.: Не. Няма завист, нито каквито и да било съревнования. Ако има някакво "състезание", то се изразява в това, всеки да създава колкото се може по-добра музика.

В. В.: В края на 80-те, когато започвахте кариерата си, никой не подозираше, че вие и In Flames ще станете толкова популярни. Днес In Flames са една от най-големите метъл банди в света, а какви са плановете на Dark Tranquillity?

М. Х.: Да станем още по-големи! Ха-ха, шегувам се - нямаме подобни намерения. Единствената ни цел е да ставаме все по-добри и да създаваме все по-качествена музика.

В. В.: Все повече шведски групи работят с американци, например музиканти от Soilwork свирят в Chimaira и Killswitch Engage, In Flames обикалят на турнета със Slayer и Lamb of God и т.н. Какъв е успехът на Dark Tranquillity в Щатите?

М. Х.: Вероятно знаете, че за да се качиш на следващото ниво и да предизвикаш повече внимание към себе си, трябва да правиш концерти, а това важи в най-голяма степен за САЩ. Ние не сме най-известната банда на света, но не сме и най-малката, така че в момента се опитваме да достигнем до следващото стъпало и се надявам, че ще успеем.

В. В.: Кой е най-добрият ти приятел сред останалите петима в групата?

М. Х.: Всички. Ако все пак трябва да посоча някого, това ще е Никлас (Сундин - китара). Израснахме заедно, ходихме в една и съща детска градина... Познаваме се от 25 години.

В. В.: В психоанализата се твърди, че винаги има нещо в детството на човек, което подсказва какво ще му се случи по-късно. Има ли нещо от онзи период в детската градина, което да подсказва метъл настоящето ти?

М. Х.: О, не знам... Спомням си, че Никлас знаеше буквите още преди да тръгнем на училище, така че ми четеше книжки за динозаври - това е доста метъл, нали, ха-ха!

В. В.: Още един психологически въпрос - песимист ли си или оптимист?

М. Х.: Зависи от настроението ми. Когато ми е тъпо съм зверски песимист...

В. В.: А в момента?

М. Х.: Чувствам се прекрасно, най-вече защото си пийнах няколко бири преди малко.

В. В.: Кое е любимото ти питие?

М. Х.: Бира!

В. В.: Взимаш ли наркотици?

М. Х.: Не. Няколко пъти съм пробвал да пуша трева, но вече не.

Права: Тангра Мега Рок