"За мен терминът "прогресив" винаги е бил синоним на амбиция и стремеж."

На 16 април 2007 г. британската прогресив рок формация Porcupine Tree издаде новия си студиен албум, предупредително озаглавен "Fear of a Blank Planet". Свързахме се с основателя и главно действащо лице в групата, Стивън Уилсън (вокали, китара, бас, клавир), за да проведем един прогресивен разговор за прогресив рока и съвременния свят - такъв, какъвто е описан в споменатото току-що "амбициозно, артистично и задълбочено рок издание"...

Васил Върбанов: Добър вечер, мистър Уилсън! Къде се намирате в момента?

Стивън Уилсън: В един град в Централна Англия, Улвърхемптън. Ще имаме концерт тук довечера.

В. В.: Поводът да си поговорим е новият ви албум, "Fear of a Blank Planet". Моля те, разкажи ни всичко за него.

С. У.: Хм, има доста неща за обясняване, така че ще изложа краткия вариант. Най-общо казано, опитвам се да погледна на XXI век през погледа на един съвременен тийнейджър, живеещ в ерата на технологиите - с всички тези i-Pod, Интернет, Плайстейшън, телевизия... също и "American Idol", "Big Brother", MTV... В крайна сметка, достигам до извода, че времената, в които живеем, не са чак толкова приятни, а и се страхувам, че младите поколения са все по-малко мотивирани.

В. В.: В крайна сметка, мислиш ли, че в наши дни е кофти да си тийнейджър, или няма значение в какви времена живеем?

С. У.: Рано е да се каже. Ще разберем след десетина години, когато съвременните тийейджъри станат възрастни. Дали ще открият правилния път в живота... Да, сигурен съм, че ще успеят. Винаги съм вярвал в духа на младите и във вроденото им бунтарство, което, от своя страна, вероятно ще им помогне да разрешат проблемите си в духовен аспект. Не обичам музиканти, които проповядват и се опитват да казват на феновете си как да живеят, ето защо бих предпочел да твърдя, че новият ни албум е по-скоро огледало на обществото, в което живеем.

В. В.: Как успя да погледнеш на света през очите на съвременните тийнейджъри, при положение, че ти самият не си такъв? Имаш деца или племенници или...?

С. У.: Не, нямам нито деца, нито семейство. Всичките ми впечатления са на базата на личните ми наблюдения. Ако трябва да съм честен, албумът не е насочен само към хлапетата, а към всички, тъй като няма човек, който да не страда от съвременността. Имам предвид, че и аз съм като всички останали - и на мен ми е трудно да нямам лаптоп под ръка... а навремето не беше така. Някога можех да седна и да чета цял ден, а сега, когато взема някоя книга, разлиствам няколко страници и веднага се разсейвам или от лаптопа, или от мобилния си телефон... Разликата е, че тийнейджърите не са виждали нищо по-добро, тай като са родени в този свят. Аз, например, помня какво бе преди и мога да оценя факта, че съм живял и във време без лаптопи, мобилни телефони и пр., а съвременните деца не осъзнават, че навън съществува един огромен свят, който само чака да бъде открит.

В. В.: Използвахте ли някакви модерни технологии в записите на албума?

С. У.: Никога не сме били група, която просто сяда и записва китари, барабани и т.н. Винаги сме се опитвали да вкараме слушателя в едно по-сложно преживяване, защото за нас музиката, която предлагаме, трябва да накара слушателя да изживее едно пътешествие, при това по особен начин. Така че - да, ползваме страшно много и различни технологии, но същевременно сме големи почитатели на музиката от 60-те и 70-те години, вследствие на което използваме и много живи, класически рок похвати за постигането на сложни аранжименти. Изобщо, изграждането на всеки наш албум ни отнема доста време. С други думи - истинско музикално пътешествие.

В. В.: А използвахте ли звуци, илюстриращи атмосферата на съвременния живот - така, както навремето правеха Pink Floyd?

С. У.: Да. Албумът дори започва със звука от писане по клавиатура и звън на мобилен телефон.

В. В.: Можем ли да кажем, че "Fear of a Blank Planet" е един типичен прогресив рок албум?

С. У.: Наистина ми е трудно да отговоря на този въпрос. Различните хора разбират термина "прогресив" по различен начин, а и аз самият съм свидетел колко много се разшири това понятие през последните години. Дълго време дефиницията му бе съвсем кратка и ясна и се отнасяше само и единствено до определен тип музика, създадена в началото на 70-те години. Това, което наблюдаваме напоследък - с появата на групи като Porcupine Tree, Radiohead, The Flaming Lips, Opeth, The Mars Volta и Tool - е едно отваряне на прогресив рока към света и мисля, че това е нещо крайно положително. За мен терминът "прогресив" винаги е бил синоним на амбиция и стремеж по отношение на музиката и мисля, че се справяме със задачата си да създадем нещо дълбоко и сложно. В този смисъл - да, албумите ни са прогресив рок. Все пак съм наясно, че мнозина считат това понятие за старомоден и носталгичен начин да омаловажиш музиката, определяйки я като претенциозна, ето защо ми е трудно да отговоря на въпроса ти. Това, което мога да кажа, е, че бих описал новия ни албум като едно много амбициозно, артистично и задълбочено рок издание.

В. В.: Винаги ми е правело впечатление, че феновете на Porcupine Tree са твърди почитатели на прогресив рок сцената и съставляват нещо като общност, която е изключително силна по целия свят.

С. У.: Така е, но, от друга страна, на концертите ни идват и много хлапета, слушащи метъл. Никак не съм убеден, че те изобщо имат някакво понятие какво е прогресив, а вероятно и не ги интересува. Те може да са фенове на Tool и Opeth, но същевременно да харесват и Metallica и Guns N' Roses. Такива хора идват на концертите ни само, защото са чули музиката на Porcupine Tree и са я харесали, а нима целта ти с музиката, която създаваш, не е точно тази? Никога не съм бил привърженик на идеята музиката да се вкарва в някакви рамки, а и никоя група не го обича - в крайна сметка, всеки иска да мисли, че е уникален, и ние не сме изключение. Харесва ни да гледаме на песните си като на пресечни точки, обединяващи границите в музиката. Вероятно затова и по концертите ни идват всякакви хора - от 14-годишни метълчета до стари прогресив рок фенове, както и всички между тези две групи. А иначе - да, прав си за хардкор елемента, за тези наистина вманиачени по даден стил музика хора. Със сигурност, те съставляват голяма част от феновете ни.

В. В.: Направи ми впечатление, че повечето групи, които спомена преди няколко минути, не са английски. Има ли сред сънародниците ви музиканти, които считаш за сродни души?

С. У.: Да - обожавам Radiohead. Винаги съм се прекланял пред начина, по който създават музиката си, и пред идеологията и философията им. Бих казал, че Radiohead са най-важната и значима рок група през последните 20 години - заради начина, по който вършат работата си, и заради факта, че създават експериментална музика в сърцето на музикалната мейнстрийм индустрия. Няма как да омаловажим труда им. Никоя друга група не прави подобно нещо... с изключение може би на Nine Inch Nails.

В. В.: В началото на разговора ни чухме гледнта ти точка за модерната цивилизация. Част от нея е и Интернет, който остава погрешното впечатление, че предлага абсолютно всякакъв род информация, макар източниците често да са крайно съмнителни. Например, много музиканти не могат да повярват на очите си когато прочетат биографиите си в Wikipedia...

С. У.: Да, наскоро разбрах от Wikipedia, че съм швед, ха-ха! Прав си, Интернет доставя не само информация, но и дезинформация, там е проблемът. Интернет ти дава достъп до прекрасна музика и култура, но същевременно те залива и с тотални боклуци. Човек трябва да може да отсее доброто от лошото, информацията от дезинформаията. Надявам се хората да станат по-интелигентни и внимателни, когато четат нещо в Интернет.

В. В.: В новия ви албум описваш собствената си представа за модерния свят. Предлагаш ли някакво решение на проблемите?

С. У.: Вярвам, че младите хора могат да се справят с всяка една ситуация, в която попаднат. Част от решението на проблемите, описани във "Fear of a Blank Blanet", зависи изцяло от самия слушател - групи като Porcupine Tree просто показват алтернативата и един по-задълбочен поглед върху живота. Вярвам, че хората, слушащи нашата музика и идващи на концертите ни, вече са наясно, че този лесно достъпен модерен живот не е за тях. С други думи, музиката на Porcupine Tree сама по себе си е решение на проблемите, описани в албума. Ако човек слуша песните ни, значи вече мисли по тези въпроси и е наясно с последиците, които ще засегнат поколението от ерата на информационните технологии.

В. В.: Мислиш ли, че музиката ви е подходяща за заспиване?

С. У.: Не съм сигурен. В нея има прекалено много информация, която изисква внимание. Всичките ни издания са такива. В началото наблягахме на по-инструментална, космическа, отнесена музика с множество импровизации, но и тези ранни албуми са сложни и предразполагат към съсредоточаване, така че човек да схване посланието.

В. В.: И накрая, би ли ни разказл нещо повече за работата си с Алекс Лайфсън (Rush) и Робърт Фрип (King Crimson)? Защо ги покани да участват в записите на "Fear of a Blank Blanet" - по чисто музикантски причини или защото споделят гледната ти точка за днешния свят?

С. У.: И двете. Първо, те са наши приятели. С Робърт се познваме от много години и го уважавам неимоверно много като музикант, както и той уважава Porcupine Tree. Мисля, че сме музиканти, обединени от вярата, че все още има какво да се каже и покаже по отношение на майсторско свирене и сложна музика, че все още има смисъл да се издават албуми, а не сингли, да се свири на живо, а не да се правят поп-видеоклипове. Алекс и Робърт са от старото поколение прогресив рок музиканти. За мен те бяха огромно вдъхновение, израснах с музиката им и... Като че ли днес, през XXI век, в ерата на MTV и компакт дисковете, е значително по-трудно да се създава музика, каквато те свиреха през 70-те години. В наши дни е трудно да бъдеш музикант, като под музикант разбирам музикант, а не човек, който да забавлява публиката. Разликата е огромна. В музикалната индустрия има много хора, коите наричат себе си музиканти, но не са. Те просто забавляват един точно определен демографски сегмент от любители на музика. За мен такива хора не са музиканти. Ако си истински музикант - така, както Пабло Пикасо е бил истински художник - рисуваш и съответно съдаваш музика единствено и само за собствено удоволствие.

Права: Тангра Мега Рок