"Ако някой се дразни чак толкова от тежкия пасаж в края на песента, може просто да го изреже на домашния си компютър."

Шведските рап-метъл родоначалници Clawfinger са готови да издадат седмия си студиен албум, пророчески озаглавен "Life Will Kill You", на 27 юли чрез Nuclear Blast. Това бе и логичната причина да се свържем с лидера и вокалист на скандинавската банда, Зак Тел, и да проведем приятелски разговор за музиката, живота, смъртта, (анти-)комерсиализацията, Meshuggah... и още нещо...

Васил Върбанов: Хей, Зак, как си?

Зак Тел: Стоях прекалено дълго на слънце и сега съм леко изгорял, но иначе съм добре.

В. В.: За последен път си говорихме преди около две години, когато излезе предишният ви албум, "Hate Yourself with Style". Тогава обсъдихме какво е да си над 30 години, да имаш деца, а сега...

З. Т.: Сега отново съм над 30 и все още имам деца, ха-ха!

В. В.: И аз, но нека да се концентрираме над "Life Will Kill You". Логично, първият въпрос е свързан със заглавието на албума. Защо ще ни убие животът?

З. Т.: Очевидно е - това е една от неоспоримите тъжни истини на този свят. Каквото и да правиш, както и да живееш, по който и път да поемеш, накрая умираш. Няма смисъл да мислиш или да се тревожиш по въпроса, тъй като краят ще дойде рано или късно.

В. В.: В България казваме, че първите седем години са най-важни за възпитанието на човек. От друга страна, "Life Will Kill You" е седмият албум на Clawfinger...

З. Т.: Аха, искаш да кажеш, че след седмия албум вече е прекалено късно да променим каквото и да било... С други думи - вече сме тотално прецакани, ха-ха!

В. В.: Не, не, ха-ха! Имам предвид, че седем албума си е голямо постижение! Учуден ли си, че се задържахте толкова дълго време?

З. Т.: От една страна - да, тъй като всичко в този бизнес е изненадващо. И добрите, и лошите неща. Просто е невъзможно да предвидиш какво ще се случи, ето защо винаги се учудвам. От друга страна, обаче, когато човек открива удоволствие и вярва в това, което прави, той продължава напред с пълната увереност, че така е правилно.

В. В.: Ако сравниш "Life Will Kill You" с "Hate Yourself with Style", къде би открил основната разлика?

З. Т.: Най-голямата разлика е, че с предишния диск искахме да създадем един твърд, праволинеен албум, от който изхвърлихме и забравихме всяка идея, която не влизаше в тези рамки. Сега, обаче, си казахме, че ще правим каквото си искаме, без значение дали е песен с тежък, рокаджийски припев или бавен мотив от типа на Depeche Mode. Решихме да използваме всяка идея, стига да ни допада. Истината е, че когато си се задържал толкова дълго и имаш седем албума зад гърба си, спокойно можеш да кажеш: "Майната му, ще правим каквото си искаме! Няма да се придържаме към нечии представи и очаквания!"

В. В.: В тази връзка, песента, която най-силно се откроява на фона на останалите десет в диска, е "Little Baby" - и заради бавното си темпо, и заради женските вокали... и заради внезапния здрав риф в края на парчето. Защо го включихте?

З. Т.: Това е историята на едно малко момиче, което е тероризирано от баща си, а агресивният пасаж в края на песента пресъздава отмъщението й. Можехме и да махнем китарите в края и да направим парчето по-комерсиално, но просто не сме такава група и не мислим как да достигнем до повече хора, а как да направим дадена песен максимално добра.

В. В.: Да, а и ако бяхте махнали здравите китари, щяхте да станете крайно "некомерсиални" в очите на закоравелите си фенове.

З. Т.: Да... макар че всичко е въпрос на вкус. В интерес на истината, в един момент мислехме да разделим парчето на две, но в крайна сметка решихме да го оставим в този вид. Ако някой чак толкова се дразни от тежкия пасаж накрая, може безпроблемно да го изреже на домашния си компютър.

В. В.: Наскоро научихме новината, че търсите млад и талантлив екип, който да заснеме видеоклип към "Little Baby"...

З. Т.: Най-интересното в случая е, че научих за това от Blabbermouth... Вярно е, че имахме подобни идеи, но не за "Little Baby", а за всичките 4 песни от диска, към които възнамеряваме да снимаме клипове. Освен това, ставаше дума за сравнително евтини продукции - най-добре дело на талантливи студенти - тъй като не разполагаме с бюджета на групи като Aerosmith. Получихме някои добри предложения, но ще имам пълна яснота на кое от тях ще се спрем след около седмица.

В. В.: Знаем, че заедно с момчетата от Meshuggah държите студиото Fear & Loathing. Там ли записахте "Life Will Kill You"?

З. Т.: Там го написахме, записахме и продуцирахме.

В. В.: Лесно ли се работи с Meshuggah?

З. Т.: Е, не бих казал, че работим заедно - по-скоро се намираме в паралелни вселени... Страхотни типове са, разбира се, а и са от северната част на Швеция. Хората там са от много особена порода - не говорят много, но когато се отпуснат, установяваш, че са прекрасни.

В. В.: Как стои въпросът с летните ви концертни участия?

З. Т.: Канени сме на девет фестивала, два от които вече минаха. Ако бяхме издали албума по-рано, промерно през февруари или март, щяхме да свирим на повече места, защото организаторите щяха да имат време да видят дали албумът ни ще се приеме добре или не. Планирането винаги е от значение.

Права: Тангра Мега Рок