"Групата започна като британско явление, после се американизира, но сега има добър баланс."

Ексклузивен разговор с гениалния китарист на Whitesnake, Дъг Олдрич, по повод дългоочаквания нов студиен албум на британските хард рок ветерани, "Good to Be Bad", насрочен за издаване на 21 април чрез SPV/Steamhammer, и, разбира се, за предстоящия съвместен концерт на Whitesnake и Def Leppard на стадион "Академик" в София на 4 юли...

Васил Върбанов: Хей, Дъг, здрасти! Как си?

Дъг Олдрич: Добре. Вие как сте?

В. В.: Супер е, че си с нас сега. Скоро тръгвате на турне. То се нарича “Down Under”. Бил ли си в Австралия и Нова Зеландия с тази група?

Д. О.: Не, никога. Много е вълнуващо. Утре е последната ни репетиция. Много, много сме щастливи, че тръгваме.

В. В.: Албумът ви е готов, но ще излезе след почти месец. Защо изчаквате толкова?

Д. О.: Ние, разбира се, не искаме да чакаме. Искаме да излезе сега, но звукозаписната ни компания си има план и график. Излизането на албума е планирано за 20 април, или 18 април, някъде там…

В. В.: 21 април за Европа.

Д. О.: Да, значи е 21-и. Вие обаче вече имате няколко песни и знаете какво да очаквате. Това е наистина много хубав албум и ние сме горди с него.

В. В.: Това е първият студиен албум на Whitesnake за последните 11 години. Защо чакахте толкова време? Знаем, че ти, Дъг, се включи през 2002 г., но питал ли си за това Дейвид?

Д. О.: Просто не искахме да пришпорваме нещата. Бяхме се концентрирали върху свиренето на живо. Дейвид обаче през цялото време пишеше песни. Аз също. Обменяхме си идеи в бекстейджа и в хотелските стаи. В края на 2006 г. се събрахме и започнахме да обмисляме тези идеи по-сериозно. Беше естествен процес. Никога не сме мислили, че трябва да запишем албум на всяка цена. Просто се събрахме и започнахме да пишем песни, които накрая се превърнаха в цял албум. Тези 11 години не бива да се разглеждат като изгубено време, защото ние бяхме много заети непрекъснато. Правихме турнета, искахме шоуто наистина да е добро. После съвсем естествено дойде моментът да пишем песни и да ги записваме. Отне ни почти година да композираме и запишем този албум.

В. В.: Всъщност, този албум е написан основно от теб и Дейвид. Има ли някоя определена песен, с която си особено горд?

Д. О.: Всяка песен си има собствена самоличност. Един от абсолютните ми фаворити е последното парче от диска - “Till the End of Time”. Лично според мен, това е една красива песен, която разкрива много добре качествата на гласа на Дейвид. Звучи различно. Може би Whitesnake нямат такава песен до този момент. Наистина харесвам “Till the End of Time”, а също така и “Lay Down Your Love”. Мисля, че тя е великолепна комбинация от класическия стил на Whitesnake и съвременен звук. В нея има много блус, но също така е и тежка. Дейвид звучи страхотно в нея.

В. В.: Дълго преди да се присъединиш, в тази група са свирили много велики китаристи. На кого от тях се възхищаваше през годините?

Д. О.: Обичам ги всичките. Харесвам блусарското чувство на Бърни Марсдън. Обичам слайд китарата на Мики Муди и агресията и метъла, които донесе в групата Джон Сайкс. Обичам даже китариста на Deep Purple, за когото вероятно сте чували - Ричи Блекмор, но моят стил е… Най-големите ми влияния са Джими Пейдж и Джими Хендрикс. По-късно много се запалих по Ранди Роудс и Гари Мур. В моя стил на свирене има много влияния от тях. Освен че съм член на Whitesnake, аз съм и техен голям фен. При мен това е комбинация от тези неща.

В. В.: Това турне ще ви доведе отново в България. Заедно с Def Leppard ще си поделите хедлайнърската позиция. Моля ти, кажи ни, кой ще свири пръв?

Д. О.: Не знам. Не мисля, че това има някакво значение. Ще бъде страхотен концерт. Радваме се, че ще работим с Def Leppard на някои от концертите това лято. Ние обичаме България. Прикарахме си чудесно там. Говоря от името на групата. Мисля, че сме били при вас два пъти досега - един път в София и един път в Каварна. Обичаме да сме близо до морето, близо до водата. Наистина си изкарахме яко в България. Хората бяха много приятелски настроени към нас. Хареса ни. Говоря от името на всички. Много се вълнуваме, че пак ще дойдем при вас.

В. В.: И ние се вълнуваме, че ще ви видим пак. Интересното е, че концертът ви в България е точно на 4 юли. Whitesnake започнаха като изцяло британска банда, а сега са повече американска група. Къде виждаш разликата, ако сравниш като слушател първите дни на групата с това, което е тя днес?

Д. О.: Съгласен съм с теб, че групата започна като британско явление. После, през 80-те, звукът на Whitesnake стана по-американски, главно заради MTV, но независимо от това, когато Дейвид Ковърдейл запее някоя песен, на мен ми звучат много британски. Този нов албум има по-британски звук, или по-европейски, ако мога така да се изразя, който е комбиниран с американския звук на Whitesnake от 1987 г. Моите влияния идват най-вече от европейски китаристи, с изключение на Ранди Роудс. Обичам британския саунд. Харесвам европейските китаристи. Но иначе съм съгласен с теб, че групата започна като британско явление, а после малко се американизира. Мисля, че сега има доста добър баланс между двете.

В. В.: Концертът ви тук, както вече казах, ще е на 4 юли. Миналата година на тази дата при нас бе Marilyn Manson. След шоуто момчетата направиха скромни фойерверки по повод националния празник. Вие планирате ли нещо подобно?

Д. О.: Разбира се! Ще е велико! Както казах вече… Чувстваме се специално, че ще бъдем при вас точно на тази дата. Whitesnake са интернационална група, така че за нас няма значение дали сме в България, Китай или където и да е другаде. Имаме една цел - да си изкарваме времето по страхотен начин.

В. В.: Един последен въпрос: Кой определя дрес кода на сценичното ви облекло?

Д. О.: Просто се опитваме да сме естествени и да се чувстваме добре. Взимаме някои идеи от Дейвид. Той има забележителна визия. Гледа на нещата по напълно земен начин. Оставя нещата така, както са си, така че - не, никой не решава нищо, свързано със сценичното ни облекло. Важното е да ни е удобно.

В. В.: Добре. Пожелаваме ви много късмет. Нямаме търпение да ви видим тук, при нас. Поздрави останалите момчета.

Д. О.: Благодаря. И ние нямаме търпение да да дойдем. Благодаря ви за подкрепата. Говоря също от името на Дейвид. Благодаря. Обичаме България. Благодаря ви много.

В. В.: Сега ще те науча да казваш “наздраве”.

Д. О.: Наздраве!

В. В.: Наздраве, Дъг!

Д. О.: Наздраве. Благодаря ти, приятелю!

Права: Тангра Мега Рок