"След ELP не исках да сформирам нова група... но ето, че сега я имам и не мога да живея без нея."

Един от най-талантливите британски (прогресив рок) пианисти и композитори на всички времена - 63-годишният Кийт Емерсън, ще премине през античния Пловдив на 7 септември 2008 г. по пътя от актуалното си европейско турне със собствената си Keith Emerson Band. Седмица преди спектакъла, самият маестро сподели какво да очакваме от шоуто, както и някои интригуващи впечатления и спомени от минали и скорошни (и бъдещи?) преживявания с ELP, Led Zeppelin, Джони Ротън, Рик Уейкман и...

Васил Върбанов: Мистър Емерсън, как си?

Кийт Емерсън: Добре, благодаря.

В. В.: В момента си в Русия, нали?

К. Е.: Да, в Казан.

В. В.: След около седмица ще бъдеш в България и ще свириш в Пловдив. Какво да очакваме от концерта ти?

К. Е.: Какво да очаквате вие или какво да очаквам аз? Ха-ха-ха... Доста се вълнуваме, тъй като нито аз, нито някой от музикантите от групата ми е бил в България. Разглеждахме снимки от мястото на концерта (античният театър в Пловдив) в Интернет и мога да кажа, че изглежда невероятно впечатляващо! Иначе актуалното ни турне върви чудесно - изнасяме може би най-добрите си концерти въобще. Започнахме в Естония, продължихме в Латвия, след това в Москва... Като че ли московският концерт мина много добре - дори го записахме и заснехме, но все още не съм имал възможност нито да го чуя, нито да гледам кадрите. Беше невероятно, въпреки че саундчекът преди шоуто мина отвратително, а за нас е от огромно значение да се чуваме на сцената, затова и всеки саундчек е изключително важен. Сякаш всичко бе на път да се провали, но по време на самия концерт нещата някак си дойдоха на мястото и се получи идеално.

В. В.: Колко дълго правите саундчек?

К. Е.: Зависи. Зависи от състоянието на инструментите след пътуването и след предишното шоу. Лично аз нося със себе си много деликатни инструменти. Единият е Моуг синтезаторът ми - модулаторна система Моуг, която бе създадена специално за мен от самият изобретател на машината, доктор Робърт Моуг. Купих я през 1969 г. Нося и Хамънд органа си, разбира се. Тези неща се нуждаят от основно настройване преди всеки концерт, особено Моуг системата, тъй като осцилаторите й се разстройват лесно.
Има множество аспекти при подготовката и протичането на едно изпълнение на живо. Именно те увеличават вълнението ни от това, което правим. Макар да свирим доста от репертоара ми с Emerson, Lake & Palmer, както и композиции от новия албум "Keith Emerson Band Featuring Marc Bonilla", залагаме и на голяма доза импровизация... а това, което ме радва най-много напоследък, е присъединяването на Марк Бонийа като китарист и певец, тъй като винаги е интересно да свириш с друг солист. В ELP само аз се занимавах със солата, а не обичам през цялото време да бъда център на внимание - предпочитам да се отпусна и да акомпанирам на друг солист. За мен това е не по-малко важно от собствените ми водещи партии и именно затова ми харесва да работя с Марк Бонийа. На него също му доставя удоволствие да работи с мен, а и знае съвсем точно кога да свири и кога да не свири. Винаги ме е изнервяло, когато ми се е налагало да работя с китаристи, тъй като в повечето случаи са прекалено шумни и не могат да контролират инструмента си. С Марк обаче не е така - той свири така, все едно е част от оркестър, в следващия момент излиза на преден план като солист, после отново започва да акомпанира... Мисля, че именно това кара групата ми да звучи наистина на ниво.

В. В.: Спомена, че навсякъде взимаш със себе си Моуг синтезатора и Хамънд органа. Всичките тези големи инструменти не оскъпяват ли пътуването ти?

К. Е.: Естествено, но тези инструменти са представителни за мен и за звученето на музиката ми, над която работя вече толкова време. Разбира се, ще ми излезе много по-евтино, ако потегля на турне само с един обикновен клавир и без поддържащи музиканти, но не бих искал да стигам дотам. Истината е, че винаги съм искал да имам група като тази, с която свиря в момента. Фантастична е! И да, държа да разполагам с целия си арсенал от апаратура на сцената, в противен случай бих се чувствал така, все едно съм излязъл по гащи пред публиката. Едва ли някой ще изпадне в особен възторг, ха-ха! Вероятно и при вас е така - ако сте поканени на официална вечеря, ще сложите костюм, а няма да се замъкнете с ежедневните си дрехи на място, пълно с облечени подходящо за случая хора. Е, за мен да съм облечен подходящо означава да бъда с Хамънд органа и Моуг синтезатора си, в противен случай бих се чувствал гол.

В. В.: Стана дума за Марк Бонийа. Разкажи ни нещо и за другите музиканти в групата ти.

К. Е.: Травис Дейвис е на баса. Свирил е с Марк в различни групи и именно Марк го взе при нас. Този път оставих избора на музиканти изцяло на Марк, тъй като знам, че знае какво искам. Знам и какво иска той... Другият човек в групата е барабанистът Тони Пиа. В първия състав на Keith Emerson Band свирех заедно с Фил Уилямс на бас, Пийт Райли на ударни и Дейв Килминстър на китара. Дейв обаче имаше финансови затруднения и отиде да свири с Роджър Уотърс от Pink Floyd... Що се отнася до Марк Бонийа, запознахме се още през 1987 г. в Калифорния. Мисля си, че той трябваше да бъде първият ми избор за китарист още от самото начало. От друга страна, няма как да не призная, че именно Дейв Килминстър ме подтикна да създам Keith Emerson Band. След ELP не исках да сформирам нова група... но ето, че сега я имам и не мога да живея без нея.

В. В.: Само седмица преди концерта ти в Пловдив, в същия град ще свири Рик Уейкман. Имайки предвид, че сте двамата може би най-изтъкнати британски клавиристи, съществува ли някакво съревнование помежду ви?

К. Е.: О, та Рик и аз се обичаме! Цялата тази история с конкуренцията като че ли бе измислена от английските медии. Двамата си имаме собствени, съвсем различни стилове. Уважавам Рик невероятно много. Той е изключителен музикант, приятен и мил човек и много, много забавен - надявам се да пусне някоя от шегите си, когато дойде в България... и се надявам да разберете британския му хумор, ха-ха! Сериозно, Рик е прекрасен човек и не знам някога да е имало съревнование помежду ни. Имало е години, когато аз съм бил начело на класациите за клавиристи, друг път честта се е падала на него. Двамата дори сме обсъждали възможността да направим клавирно дуо - нещо като Хърби Хенкок и Чък Къриа, но в сферата на прогресив рока. Уви, все още не сме успели да осъществим този план, но знае ли човек? Графиците ни са доста натоварени и... Всъщност, за малко да успеем да свирим заедно на събирането на Led Zeppelin миналия декември.

В. В.: Да, ти откри онази вечер в "O2 Arena" в Лондон. Как беше?

К. Е.: Добре. Самото пространство зад сцената, предназначено за музикантите, бе много зле организирано, но... Нали знаете, че Джими Пейдж нарани пръста си и се наложи първоначално насрочената дата за шоуто в "O2 Arena" да бъде отложено с няколко дни? Е, когато това стана, Рик ми звънна и каза, че вече има уговорен ангажимент и няма как да се включи в концерта на новата дата, затова се наложи да свиря с други музиканти - Крис Скуайър от Yes на бас, Алън Уайт от Yes и Саймън Кърк от Bad Company на барабани, както и цял брас бенд. Просто всички участници в шоуто трябваше да бъдат изпълнители на Atlantic Records, тъй като цялото нещо бе замислено като концерт в памет на покойния съосновател и шеф на компанията, Ахмет Ертегюн, затова нямах голям избор при подбора на музиканти. За мен бе чудесно да свиря с Крис Скуайър, когото познавам отдавна, а също и с Алън Уайт и всички останали. Атмосферата бе наелектризираща, а и самите Led Zeppelin свириха забележително добре, макар че някои хора се оплакваха от лошото озвучаване... но е възможно просто да са си избрали неподходящо място в залата - все пак, събитието бе с изключителни мащаби...
Както и да е - беше страхотно. Според мен Led Zeppelin трябваше да продължат да свирят и след този концерт, но по някаква причина Робърт Плант се дърпа. Мисля, че Джими Пейдж има желание да го направи... Всъщност, по същия начин хората питат: "Кога ще се съберат Emerson, Lake & Palmer?" Стига, това е минало! Не че бих възразил да посвиря отново с Грег Лейк и Карл Палмър и може би ще го направим някой ден - обсъждали сме го - но едва ли ще е нещо сериозно. Времената, когато влизахме в студиото и започвахме да творим, останаха в 70-те години... Въпреки това съм отворен за предложения. Винаги съм казвал: ако Грег ми се обади или ми прати някакви демо записи и иска да се включа, ще се отзова начаса. Това обаче едва ли ще се случи, а и в момента съм най-щастлив, когато свиря с Марк Бонийа, Травис Дейвис и Тони Пиа.

В. В.: Заедно с тях изгорихте онова пиано в пустинята (кадрите могат да се гледат в DVD, включен в специалното издание на албума "Keith Emerson Band Featuring Marc Bonilla")...

К. Е.: Ха-ха, да! Всъщност, още ми е мъчно, тъй като пианото бе наистина добро.

В. В.: Живееш в южна Калифорния от доста време...

К. Е.: Да, преселих се там през 1994 г., веднага след земетресението. Всички бягах от Калифорния, а аз се нанесох, ха-ха! В онези дни недвижимите имоти бяха поевтинели и тъй като не разполагах с достатъчно пари вследствие на развода си... Истината е, че не съм богат и не се вълнувам особено много от трупане на пари - просто съм доволен, че все още имам възможност да свиря.

В. В.: Доколкото знам, един от съседите ти също е англичанин - Джони Ротън?

К. Е.: О, да!

В. В.: От шумния тип съседи ли е?

К. Е.: Е, не ми е точно съсед - не живее в съседната къща, а на около пет минути път... Беше доста забавно, когато се засякохме на един благотворителен бал. Беше пълно с народ, пиеха се коктейли, цареше оживление и изведнъж някой възкликна: "Хей, ето го и Джони Ротън!", а аз отвърнах: "Сериозно? Бих искал да се запозная с него." Истината е, че всичко, което знаех за Джон дотогава, бе, че винаги е изказвал мнението си Emerson, Lake & Palmer, завирайки пръсти в гърлото си в опит да повърне, ха-ха-ха! Нямам нищо против... И така, представиха ни един на друг и той изрева: "О, човече, адски се радвам да те видя! Зверски се изкефих, когато те гледах как забиваш ножове в органа!", а аз казах: "Знаеш ли, аз пък наистина харесвам първия ви албум, "Never Mind the Bollocks, Here's the Sex Pistols"."

Права: Тангра Мега Рок