ANATHEMA - Weather Systems (2012)

11 Април 2012
news page

За разлика от недомисления експеримент 'Falling Deeper' от 2011 (преработките там бяха просто приятни, но ”просто приятни” никога не е достатъчно при ANATHEMA), 'Weather Systems' впечатлява още при първо докосване.

И, както често се случва при подобни не претрупани, но несъмнено многопластови творби, всяко следващо прослушване разкрива още и още причини да го наречеш една от най-добрите творби на новата, ясно осъзната и отърсила от себе си ненужните елементи ANATHEMA.

'Weather Systems' е и много, много ясно продължение на чудесния 'We’re Here Because We’re Here'.

Не само защото част от рифовете и композиционните елементи са останали от студийните записи през 2010, а защото продължава развитието на музиката на ливърпулци към смислово натоварен, кохерентен и концептуален микс от британски алтърнатив, ембиънт и оркестрални подложки, разчупени прог моменти и класически хармонии, които могат да ни върнат назад чак към класическите албуми на The Beatles и The Rolling Stones.

Едновременно с изчистването на музикалната посока, ANATHEMA стават и все по-осъзнато слънчева група. Последното е очевидно както на визуално ниво (забележете мекия син цвят и лъчите в оформлението на 'WHBWH', 'Falling Deeper' и 'Weather Systems'), така и в подчертано положителното и енергично усещане от музикалните пиеси, а не на последно място – във все по-добрите текстове.

И докато в предния им пълнокръвен албум парчето-откровение, изпълнено с дълги пасажи немерена реч беше 'Hindsight', то тук откриваме 'Internal Landscapes' – истинско идейно продължение, почти кинематографично като усещане, в което отново става дума за смъртта, хармонията, светлината след тунела и вечния, неразрушим живот.

Да, ANATHEMA не просто помъдряха, а вече крачат смело извън рамките на определения като ”рокенрол”, ”прогресив” и ”алтернативен саунд”. Можем единствено да се радваме на това.

Заглавията на песните пасват просто чудесно.

'Sunlight' е подчертано зареждащо и лекичко като пролетен вятър от юг, 'The Gathering of the Clouds' e натегнато, изпълнено с очакване и вътрешно напрежение, а прог изкушението 'The Storm Before The Calm' е тъмно като неочаквана лятна буря.

От самото начало е ясно, че не става дума за прогнозата за времето – 'Weather Systems' разказва за сънища, любов, болка и щастие, за бурите, слънчевите усмивки, есента и пролетта в човешката душа.

Усещането е за искрен и дълбоко личен албум, който се слуша лесно, но обсебва вниманието дори в най-кинематографичните си, атмосферни моменти.

Музикалните теми чудесно преливат една в друга, но най-важен в 'Weather Systems' сякаш е балансът – албумът не е отнесен и лишен от ясни акценти като 'Falling Deeper', нито пък самоцелно авангарден и труден за възприемане, както често се случва при лиричните концептуалисти, захващащи се с богат на влияния рок.

Тук вокалите на Лий Дъглас, Винсънт и Даниел Кавана, пинкфлойдските китарни феерии и неокласиката не се сблъскват, а се допълват в една внушителна, чудесно изпипана гранд пиеса в девет части.

Нямам търпение да чуя всичко това на живо, наистина.
 

Източник: radiotangra.com