Когато THE CULT се събраха през 2006, бях почти убеден, че гледаме и слушаме поредният риюниън на позавяхнали рок величия.

Само че Born Into This ме опроверга шумно и тарикатски. Година по-късно Йън Астбъри заяви, че групата му повече няма да записва албуми. Само че миналия месец излезе Choice Of Weapon, който е още по-силен от предшественика си. Вече ще мълча и слушам!

‘Honey from a Knife’ подкарва албума право в големия купон на рокенрола и не те пуска да си тръгнеш в следващите 41 минути (или час, зависи коя версия на диска имаш).

The Cult са от малкото групи, които изкарват един от най-яките си албуми, когато хората от групата са вече около петдесетте (спомнете си звяра, който пуснаха Monster Magnet през 2010) и май ги блъска втори мощен рок тласък.

Чудя се как им се удава толкова добре... “We got the drugs, we got the drugs, the drugs in here”. Сега да погледнем и продуцентския екип: Роб Рок (The Cult, Metallica, Bon Jovi и много други) и Крис Гос (Kyuss, Queens Of The Stone Age…). Аха-а, ясно как!

Нямам желание да се впускам в подробности за всяка песен. Парчетата в ‘Choice Of Weapon’ са напомпани с рок, точно такъв, какъвто получаваме от британците още от средата на 80-те досега.

Леко готически, забавно купонджийски, достатъчно тежък, приятно ведър и изключително хващащ. Има песни за дивеене (‘Lucifer’), има жизнерадостни подскоци (‘For the Animals’), има чудесни балади (‘Life > Death’), има и литургичен епос (‘A Pale Horse’).

И най-вече – има мощна порция рокенрол от една страхотна банда.