Както и при другите царе на минорния рок – Paradise Lost и My Dying Bride, знаем какво да очакваме от Katatonia.

И въпреки това шведската команда успява да бъде изненадващо разнообразна и дори експериментална, макар и в задължителните рамки на собствената си консервативност.

Напук на съвсем равното темпо на две трети от композициите им и преобладаващата унасяща, любовно-урбанистична меланхоличност, Katatonia така и не станаха скучни, дори напротив.

Затова в ‘Dead End Kings’ ясно чуваме отгласи от ‘Tonight’s Decision’ и ‘Viva Emptiness’, но най-вече от ‘The Great Cold Distance’ – албумът, който през 2006 редефинира звученето на групата.

Едновременно с това, подобно на своя предшественик ‘Night Is The New Day’, ‘Dead End Kings’ съвсем не хваща то раз. Новите парчета на Katatonia имат нужда от внимание, дори от вглъбяване, пълно потапяне в атмосферата, което пък ще става все по-лесно с приближаващите есенни дни.

Включванията на Андерш Нистрьом варират от запазената му марка мелодични теми до прости, но ефективни насечени рифове (особено във финалното ‘Dead Letters’ и ‘Buildings’), като този път пианото, кийборд фоновете и уместните електронни включвания (за които е помагал продуцентът Франк Дифолт) почти са взели връх.

Последното личи особено ясно в акцентите от ‘Dead End Kings’ – ‘Hypnone’, ‘Leech’ и ‘Ambitions’, които на моменти стъпват в територията на артисти като Massive Attack и Burial, без обаче да спират да бъдат рок и най-вече – Katatonia.

Дълго обсъжданото включване на вокалистката Силье Вергеланд (наследничка на Анеке в The Gathering) в ‘The One You Are Looking for Is Not Here’ всъщност е незабележимо.

Юнас Ренксе твърди, че идеята е била гласът й да не изпъква, а да се вписва напълно в песента. И определено се е получило точно така, макар че всъщност така ефектът от първото в историята на групата включване на женски е минимален, нищо че самото парче си струва.

Типичен Katatonia продукт във всяко едно отношение, ‘Dead End Kings’ ще бъде твърде равен за онези, които не са фенове на бандата (и те бързо биха му присъдили четворка), но пък ще бъде саундтракът на есента за последователите на шведските крале (затова получава пет плюс).