Срещу KISS имаше много обвинения, че през 70-те години на миналия век тяхното съществуване се оправдаваше единствено с продажбите на мърч, от който те печелиха близо милион годишно.

Имаше KISS радио, часовници, газирани напитки (червена за Джийн, зелена за Питър, лилава за Пол и синя за Ейс), чипс, зърнени закуски, покривало за легло, възглавници, кукли, гримове, близалки, колекционерски карти от дъвки, мини модел на тур ван, настолна игра, гумени маски, хартиени костюми, грамофончета-играчки и какво ли не още.

Но даже когато общественото мнение се обръщаше против тях ( а това се случваше не един и два пъти през годините), KISS винаги отстояваха позицията си.

В края на краищата те създадоха толкова многомузика и минаха през толкова различни стилови нюанси, че албумите им изглеждат като тесте карти, но нека си признаем- онова, което направиха в далечното минало, сега е нещо като мода сред групите.

Всички, които отказваха преди, от Queesryche през Motorhead, Slayer и Iron Maiden, сега продават вина и бири.

В този смисъл KISS са марката, която помогна да се построи това, което представлява рокенролът днес. Както се казва, няма нужда от повече приказки.

35 години по-късно децата на 70-те са корпоративни американци от средната класа, които си спомнят KISS по начина, по който си спомнят за Star Wars, така че за тях е изкушаващо да посветят децата си в блясъка на собственото си детство.

От своя страна, KISS никога не правят нещата наполовина, така че те напълно реформираха своя маркетинг през последното десетилетие и са готови да посрещат нуждите на все повече деца. Ето затова 'Monster' e един от най-важните албуми в тяхната кариера. Той е съществен дори само защото доказва, че KISS все още могат да композират великолепен рокенрол.

Нещо повече, 'Monster' е доказателство, че в бандата, която за някои от по-младите е синоним на комерсиална машина, все още гори огън. От заразителното темпо на отварящата 'Hell Or Hallelujah' през 'Wall Of Sound' до 'Shout Mercy', 'The Devil Is Me' и 'Last Chance' този албум е чистокръвен KISS албум.

И е дяволски добър. Пол, Джийн, Ерик и Томи звучат много стегнато заедно, звучат отрепетирано, синхронно и мощно, а водещите вокали на Ерик в 'All For The Love Of Rock ’n’ Roll' ( едно от най-добрите парчета в диска) са наистина изключителни, дори и само заради факта, че някак призрачно напомнят блендата на Питър Крис в 'Beth'.

Като цяло 'Monster' е страхотен албум, но без да бъде безгрешен или един от най-великите в историята. Просто е изненадващо хващащ. За мен това е достатъчно и работи добре.

Въпреки това, ако си някое от онези АйТи хлапета, които търсят интелигентни послания, може да не проработи толкова добре за теб, но понякога човек има нужда да си спомни, че този тип музика идва от топките, не от мозъка.