Момчетата от DROPKICK MURPHYS са отново тук и търсят неприятности – горе долу така започва новия албум на бостънската пънк рок емблема и това няма как да не бъде по-близо до истината, особено ако сме съвсем буквални.

Със сигурност, те могат да си го позволят.

'Signed And Sealed With Blood' е 8-ми по ред албум в дискографията на американците с ирландска кръв, които за пореден път ни дават точно това, което всички очакваме от тях – песни за пеене, пиене, семейство, приятели, работа, хокей, Бостън... всичко това обаче с много стил и добър вкус. Песни – или по-точно химни, както само те го могат.

Ако търсите нещо по-претенциозно и изтънчено – просто сте за друг влак.

От години DKM се радват на огромен интерес, надхвърлящ границите на сцената от която идват - очевидно намерили баланса и точната формула на успеха. Но това не пречи всеки следващ албум да бележи още една крачка на пред по отношение на композиране и аранжименти.

Тук продължава и друга една тендеция - докато преди години DKM бяха една супер яка пънк-рок банда, днес те са много повече рок от колкото пънк – лично за мен това не означава задължително прогрес, но в случая бих могъл да го преглътна. А и в крайна сметка те нито за миг не изневериха на корените си – било то пънк или ирландски.

Нека уточня – никога не съм харесвал смесването на традиционни или „народни” елементи със съвременна музика – в този смисъл не съм особено голям почитател на т.нар. келтик пънк, но имам няколко изключения и разбира се най-голямото е DROPKICK MURPHYS.

Станаха ми любимци още през ’98-ма, когато ги чух с първия им албум 'Do Or Die' – в онези времена те бяха по-пестеливи откъм ирландски мотиви и гайди, но все пак това ги отличаваше.

От моята фенска гледна точка, 'Signed And Sealed With Blood' е по-интересен албум от предишния 'Going Out In Style', но не и от по-ранните им класики – в никакъв случай обаче не искам да влизам в тъпото музикално-елитарно клише „О, аз харесвам само първия албум”...
 
И съвсем спокойно давам отлична оценка, защото просто това е един високо-качествен албум, притежаващ много силен емоционален заряд... Което впрочем се отнася за почти всяко тяхно творение.

Още нещо – песента 'Rose Tattoo' (която излезе предварително) е безспорно абсолютен шедьовър!

В крайна сметка - това са просто DKM и няма как да ги сбъркаш... те също не могат да сбъркат.