Новият RIVERSIDE се появи почти едновременно с ‘The Raven That Refused To Sing (And Other Stories)’ на Стивън Уилсън, затова сравненията между албумите са неминуеми, още повече, че и двата се борят за вниманието на почти една и съща аудитория.

И въпреки че Уилсъновите разкази са очаквано безупречни, сме свикнали да подхождаме с нужното внимание и към творбите на полската команда, която в рамките на едно десетилетие измина пътя от приятна изненада и ъндърграунд проект с потенциал, до това да бъде сочена като един от най-силните прогресив колективи на Стария континент.

'Shrine of New Generation Slaves' е крачка встрани от металния саунд на тяхната собствена ‘Reality Dream’ трилогия и доразвиване на идеите от ‘Anno Domini High Definition’ в класическа прог рок посока, с по-отчетливи китарни теми, отлично вписващ се бас и все по-уверения вокал на Мариуш Дуда.
 
Неминуемо тук е и сравнението с Opeth, които стъпиха обратно в 70-те с ‘Heritage’ – смела крачка, която обаче се оказа абсолютно правилна, за да успее бандата да избяга от собственото си клише.

Съвсем същото се случва с RIVERSIDE – желанието за прогресия ги води към корените на стила, затова на места в пиесите ще дочуете явни King Crimson, Pink Floyd и дори Rush моменти. Звукът е изключително чист и отлично балансиран, което пък е абсолютно задължително за пълното удоволствие от такъв тип музика.

Пилотният сингъл ‘Celebrity Touch’ вероятно е подвел доста хора, че RIVERSIDE са се насочили към по-лесните (и някак хитови) рок структури, но парчета като ‘The Depth Of Self-Delusion’ и 12-минутния епос 'Escalator Shrine’ бързо ще изтрият подобни съмнения, защото командата на Дуда прави все така амбициозна, многопластова и заслужаваща изследователско вглъбяване музика.

А моментните включвания на Hammond и саксофон допринасят още повече за богатата музикална картина.

Феновете на бандата задължително трябва да се насочат към винилното или луксозното двойно CD издание на 'Shrine of New Generation Slaves', тъй като в тях присъстват и двете предълги части на ‘Night Sessions’ – прелестен прог/ембиънт/джаз ноар експеримент, който на моменти ще ви напомни на така различните от RIVERSIDE - Bohren & der Club of Gore.