Може би трябва да започна с това, че като фен на VOIVOD от 80-те, вече не се надявах тази група да успее да направи нещо наистина вълнуващо.

Особено след смъртта на Пиги и посмъртните издания с частичния му принос, които ми звучаха изхабени и безинтересни в по-голямата си част.

Всъщност, онези които през годините се чувстваха като мен, бяха отписали канадците още след 'The Outer Limits' (1993). Никога не съм си давал сметка, че една от причините за това естествено развитие на нещата беше преди всичко отсъствието на характерния blower bass на Блеки след 'Angel Rat' (1991) и чак след това липсата на гласа на Снейк и постоянните смени на бас китаристи, включително приноса на Джейсън Нюстед, който в паралелния свят на VOIVOD наричаше себе си Джейсоник.

Ето защо новината за нов албум с китариста на MARTYR, Даниел Монгрен-Чюи, на мястото на покойния Пиги, не успя да провокира кой знае каква емоция у мен поне до появата на сингъла 'Mechanical Mind' в края на миналата година.

Тогава за първи път от почти двайсет години насам най-отдадените фенове на VOIVOD, обединени в малката, но яростна армия, наречена THE IRON GANG, започнаха открито да говорят за надеждите си.

Завръщането на оригиналния звук на групата изглеждаше като напълно реална перспектива. Китарният дисонанс, абсурдните смени в темпото, бумтящият бас, отнесените вокали - всички компоненти бяха на мястото си в 'Mechanical Mind'.

Само че едва ли някой подозираше какво чудовище ще бъде 'Target Earth'.

Този албум, написан предимно от Блеки и Чюи, е като пътуване в паралелна реалност и паралено време. Без съмнение музикално и естетически той принадлежи на 2013, но също така би могъл успешно да бъде липсващото звено между 'Nothingface' (1989) и 'Angel Rat' (1991).

Като фен на стила на Пиги, Даниел с лекота влиза в схемата с комбинация от характерни VOIVOD рифове и собствени идеи.

Солото на отварящото едноименно парче например, както и акустичното интро на 'Empathy For The Enemy' са абсолютно противоположни на традициите на Пиги, но въпреки това звучат напълно стествено.

Няма да цитирам повече имена на песни, защото 'Target Earth' е от онези редки албуми, които би трябвало да се слушат като едно цяло. Това е процес, изискващ цялото внимание на слушателя. Невъзможно е да попиеш магията на тези 56 минути, ако през това време си правиш сандвичи, водиш разговори с приятели по телефона или сърфираш в интернет.

Трябва да се прави по стария начин - сам в стаята с уредбата. И пътуването започва...