BEAUTY AND THE BEAT 2013
ТАРЯ ТУРУНЕН и МАЙК ТЕРАНА
Оркестър ЛЕВОН МАНУКЯН КОЛЕГИУМ МУЗИКУМ
Хор 'AVE MUSICA'

30 март, Зала 1, НДК, София

текст: Христина Димитрова, снимки: Елена Ненкова

'Beauty and the Beat' е концерт, на който бихте завели мама. Приложимо за мама, чийто любим ТВ канал е Mezzo, и която още в предучилищната ви възраст ви е информирала, че THE BEATLES са велика група, примерно.

Надявам се, че схващате какво имам предвид. Ако не схващате – спрете да четете и си  пуснете канал 'Планета', с извинение.

Направо е учудващо, че на по-културната част от хората в България не й омръзва да гледат ТАРЯ. Това е шестият (?) й концерт тук и Зала 1 на НДК, която е с официален капацитет от около 4000 седящи места, е прилично пълна. На партер и първи балкон има само тук-там по някоя празна седалка, втори балкон е общо взето празен, макар че има хора на първите няколко реда.

Оркестрината, много ясно, е разпродадена и то отдавна.



Очаквано за формата на концерта, публиката е далеч по-разнородна от обичайните посетители на концертите на ТАРЯ, защото тази вечер забавлението е от по-семеен тип и има оркестър и хор.

Този факт подвежда известна част от публиката, която е решила, че гръмкото ръкопляскане и подсвиркването между изпълненията е недопустимо. Едно цайсато младежче с геймърска тениска пред нас се извърна на няколко пъти да ни залива с интензивно пенсионерско неодобрение и да прави забележки, че му било шумно и сме били пречели на малкия му брат. Тъжна работа! - Толкова млади, пък се държат като пълни бастуни.

Концертът започва с леко закъснение, което кара публиката да ръкопляска подканящо и многозначително. В нашата групичка си коментираме, че в Пловдив оркестърът беше по-голям (цяла филхармония), а и атмосферата беше някак по-тържествена. Но пък този оркестър е определено съставен от млади хора.



Както и в Античния театър в Пловдив през 2011, концертът започва с увертюрата от 'Кармен' на Бизе, последвана от появата на МАЙК ТЕРАНА в костюм и вратовръзка, който изсвирва с оркестъра нещо от Бах (концерт за цигулка и обой).

Публиката седи кротко по червените плюшени седалки и наблюдава с интерес как МАЙК върти и подмята палките. Накрая ръкопляска културно и леко учудено. Надявам се, че поне ТАРЯ ще получи обичайния си екстатичен прием, когато се появява на сцената, водена от диригента ЛЕВОН МАНУКЯН.

Да – публиката става на крака, ръкопляска ентусиазирано и подвиква одобрително, но овациите изобщо не могат да се сравняват с онази неподправена радост в Пловдив, която разплака ТАРЯ.

Има поне две логични обяснения – в Пловдив подобни събития са рядкост и публиката им се радва много повече, а от София бяха отишли само най-заклетите фенове. Другото предположение е, че тази вечер миксът беше по-различен.

От една страна известно количество строги почитатели на класическата музика, които не си падат по странни барабанисти с руси гребени и крещяща и подсвиркваща публика, а от друга – част от хората с черните тениски, които скучаят на музика, изпълнена от класически оркестър с хор и диригент.

Каквато и да е причината, обаче, поне на мен ми се стори, че публиката не беше в обичайния си екстаз. Това изобщо не означава, че концертът беше неприятен, дори напротив.



Съдържанието на първата част е идентично с това през 2011 – първите две изпълнения на ТАРЯ са 'Blute Nur' на Йохан Себастиян Бах и 'Zueignung' на Рихард Щраус. След това отново се появява МАЙК ТЕРАНА и аз ОТНОВО решавам, че 'Севилският бръснар' е от Моцарт. Изглежда заблудата е тръгнала от мама, която потвърждава, че това е Моцарт
. 
Моцарт или Росини, няма особено значение – увертюрата звучи великолепно в изпълнение на оркестър и пълен комплект барабани с двойни каси. Аз потропвам леко с крак и поклащам глава. Следват вече познатият номер с обърнатите ноти на Майк (не че изобщо са му нужни и ги поглежда) и 'Новия свят' на Дворжак и 'Song To The Moon', пак от Дворжак.

А ние ОТНОВО спорим дали ТАРЯ пее на чешки или на полски. (Не че не можехме да проверим сетлиста от пловдивския концерт, но кой да се сети.)

Първата част на концерта завършва с 'The Reign', което звучи зашеметяващо добре и  предизвиква доза оживление сред вече доволно унесената публика, малка част от която тъпо и упорито игнорира молбата на ТАРЯ да не щрака и святка с телефоните и  фотоапаратите.



След антракта лириката продължава да се лее с акапелно изпълнение на песента на QUEEN - 'You Take My Breath Away' от ТАРЯ и хора, в който МАЙК ТЕРАНА се беше инфилтрирал не особено успешно.

'Witch Hunt' ни беше представена като нова песен. Нова, нова, колко да е нова? В Пловдив също беше нова.

Точно когато започваме да сме напълно убедени, че сетлистът ще е идентичен с предния път (сетихме се да изровим този от Пловдив), ни поднасят първата изненада за вечерта. "Една много велика рок група“, по думите на ТАРЯ. Мислено повдигам вежда, допускайки, че ще последва неизбежната някоя песен на Nightwish и чудейки се откога дефиницията "много велика рок група“ е приложима за тях.

LED ZEPPELIN несъмнено СА "една много велика рок група“. По-рокаджийски настроената част от публиката най-сетне взима превес и още с първите акорди на 'Kashmir' започват бесни овации, пляскане и тропане с крака.

'Kashmir' преминава в 'Immigrant Song', мъничка част от 'Thank You', 'Stairway to Heaven' (много ясно) и отново 'Kashmir'.

Принципно, на ТАРЯ рок кавърите обикновено много не й се получават, но медли-то на LED ZEPPELIN е чудесно и пораздвижва атмосферата.

Неизбежното се случва и следва 'Swanheart' на Nightwish.

'Кан-кан' - ът на Офенбах с МАЙК на барабаните ни връща към по-класическата музика, а младежчето с очилцата на предния ред се върти и възмУтено ни прави забележка да престанем да подсвиркваме, щото сме били вдигали шум. Мда, то на концерти обикновено е шумно.



Втората изненада за вечерта е сензационното разкритие, че МАЙК всъщност пее не по-зле от Франк Синатра – 'Fly Me To the Moon', докато ТАРЯ определено има известна представа от свирене на барабани. Официалната част от концерта завършва с песен от новия албум - 'Into the Sun'.

С бисовете настъпва така дългоочакваният момент, в който публиката най-после може да спре да се наслаждава на музиката и да започне да снима клипове със съмнително качество за YouTube и снимки от втори балкон, с които да се изфука пред приятелите си във Facebook. - То иначе ходенето на концерт е занимание твърде безмислено.

Залата се превръща в мини буря със светкавици, наоколо се чува щракане и пронизителното пиукане на автофокуса и никой вече не обръща много внимание какво става на сцената. А там ТАРЯ пее "I feel pretty, oh so pretty, I feel pretty and witty and gay...“ от 'Уестсайдска история“ и танцува.

МАЙК ТЕРАНА цъфва с бяла перука и атлазен жакет върху риза с жабо и дантели на ръкавите. А ето го и Моцарт най-после! - 'Малка Нощна Музика'.

Финалът е с 'I Walk Alone'.

Всички са на крака и ръкопляскат, подвикват и подсвиркват.

Фенове поднасят цветя и букети, едни момичета подаряват българско знаме с някакъв надпис, който не успяваме да разчетем, а някой в оркестрината най-после вдига „рогата“.

Лампите светват, но оркестърът продължава да си седи по местата. Може би ще има още някаква изненада и овациите не стихват. В крайна сметка, хорът си тръгва, музикантите също стават и публиката се отправя към вратите.

ГАЛЕРИЯ