GHOST от Швеция (принудени да променят името си в Щатите на GHOST B.C. заради правни проблеми), които досега стояха някъде между Blue Oyster Cult и Mercyful Fate, устойчиво градят култовата си анонимна репутация вече почти 6 години.

Сега, с техния втори дългосвирещ албум, 'Infestissumam' (враждебен- от латински), GHOST очевидно се целят към следващото ниво- по-добра продукция и ъ-ъ, по-сериозен търговски успех.

Без значение колко бързо расте култът обаче, а той наистина расте удивително бързо, напоследък се разразяват сериозни спорове доколко състоятелна е тази група изобщо. Някои ги наричат хитро измислена еднодневка, а други ги почитат като новите окултни рок герои.

Истината е, че GHOST правят албумите си така, все едно те са измислили този тип музика и като че ли съвсем между другото, създават нови правила в крачка. 

Те са отвъд клишетата в съвременния метъл, но и отвъд уморените опити за реставрация на ретро ценностите. Ако не ми вярваш, опитай първия сингъл, 'Secular Haze', и ще откриеш, че комбинацията от странен валсов ритъм и циркова калиопа (в стила на нещата на Антон Лавей) на преден план може да звучи като музикална хорър бурлеска.

Онова което отличава 'Infestissumam' от неговия предшественик, 'Opus Eponymous' (2010) e придобитата увереност на бандата, че може да скъса с метъла (респективно с влиянията от Mercyful Fate) и да потърси  нови и вълнуващи възможности да претопи неуместни на пръв поглед неща като класическия американски сърф рок на The Beach Boys ('Ghuleh/Zombie Queen', 'Idolatrine') и The Beatles ('Jiggolo Har Migiddo', 'Monstrance Clock').

Въпреки това типичните сатанински химни не са изчезнали, Чуй 'Year Zero' и 'Boody And Blood'. Посланието си е на мястото си.

Всичко това превръща 'Infestissumam' в албум, който има незабавен ефект върху слушателя, но с всяка следваща визита ще разкопаваш и по някой скрит диамант.

Очевидно е, че са хвърлени много време и усилия в подготовката, записите, реализацията и рекламата на диска, който бавно, но сигурно се превръща в едно от най-важните издания (ако не и най-важното, появило се от сравнително млада група) тази година.

Колко и да е струвало, заслужава си.