KAVARNA ROCK 2013
01-02 юни 2013, стадион 'Калиакра', Каварна
текст: Стефан Йорданов-Стифф, снимки: авторът & Красена Ангелова

Вече две години 'КАВАРНА РОК' като че ли жадува за една различна, но обещаваща ниша в пренатоварения с концерти график на българското лято.

Той вече не е толкова експанзивен и амбициозен както беше, когато все още се наричаше 'Калиакра Рок Фест', но тук става въпрос за съвсем различно животно.

'КАВАРНА РОК' павира пътя към един нов и желан (вероятно ориентирано към малко по-възрастната аудитория) тип събитие без обичайното главоболие, предизвикано от огромните тълпи метъли и сюрреалистичните тричасови сетове. През летните месеци, пълни с корпоративни рок събития, 'КАВАРНА РОК' е нещо като семеен фестивал, фестивал, на който порасналите деца могат да доведат своите деца или даже родителите си.

Днес това е уютно и приятелско парти, което прилича повече на събиране на стари муцуни, делящи обща любов към сравнително стари и (в някои случаи) не толкова изтъкнати банди, но движещата му сила в никакъв случай не е само носталгията, а търсенето на дълбочината и обхвата на музиката, която седи някъде отвъд стандартните рок и метъл имена, познати в почти всяко домакинство.



Нямам предвид ACCEPT, DEEP PURPLE и ДОРО, разбира се, а шанса да си позволим лукса на насладата от сетовете на групи като руските хеви метъл герои АРИЯ, техните екцентрични пост пънк сънародници АЛИСА и деведесетарските британски надежди, които за съжаление така и успяха да станат световно известни, THUNDER.

Но нека не избързваме и направим всичко по правилния начин, ден по ден.

ДЕН ПЪРВИ (1.06.2013)

ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ не само отварят тазгодишното издание на 'КАВАРНА РОК', но подаряват на всички присъстващи антидот срещу евентуално лошо настроение. Тоновете просташки език и лош вкус може би не са за всеки, но в края на краищата няма нужда да се стягаш толкова за всяко шибано нещо в живота, нали така?



Извън кръга на читателите на специализирана музикална преса и ентусиазираната фен база в Русия, АРИЯ остават практически непознати на по-голямата част от съвременните метъл фенове в България. Въпреки това, те вече са били два пъти тук, като първият беше нещо като малко турне из нашите по-големи градове в средата на 80-те на миналия век. Музиката им провокира фанатизъм, благодарение на който някои руснаци пътуват плашещи разстояния, за да присъстват на техен концерт.



Тази вечер АРИЯ са зашеметяващи. С нов вокалист, Михаил Житняков и пресен албум, 'Феникс'(2011), те нагледно доказват, че са ефективни не само когато свирят класиките си, известни от ерата с фронтмена Кипелов, но и когато рискуват с нов материал- достатъчно вълнуващ и убедителен, за да накара дори най-големите скептици в публиката да игнорират етикета "руските Iron Maiden", който медиите им залепиха в началото на тяхната кариера.



В началото на 90-те THUNDER (заедно с THE ALMIGHTY, WOLFSBANE и LITTLE ANGELS) бяха любимците на британската преса. Те обаче съвсем не бяха толкова млади. Певецът Дани Боулс, китаристът Люк Морли и барабанистът Хари Джеймс имаха предишен опит с TERRAPLANE - поп рок банда с три сносни албума, които Великобритания познаваше отлично през 80-те.

В ранната вечер THUNDER превземат сцената и ни подлагат на най-добрия хард рок, който могат да предложат. Басирам се, че много от хората около мен не са подозирали такова високо ниво на професионализъм, но това е точно брилятното и вдъхновяващо изпълнение, заради което съм тук, особено когато стигат до неизбежните и любими 'Low Life In High Places' от техния втори златен албум 'Laughing On Judgement Day' (1992) и 'Love Walked In' от дебюта 'Backstreet Symphony' (1989).



Тук е мястото да споменем, че THUNDER не са напълно функционираща група по смисъла на записи на нови албуми и непрекъснати турнета, тъй като още преди няколко години те си казаха довиждане с феновете е сега правят само отделни концерти, така че е наистина рядък шанс най-после да ги видим у нас и грешката вече е поправена.

С  немските метъл машини ACCEPT нещата стоят точно наобратно. Те бяха тук преди по-малко от година в подкрепа на албума си 'Stalingrad' (2012)  и сега се завръщат като неоспорими и истински хедлайнъри пред 5000 души на първата вечер на 'КАВАРНА РОК'.

Мисля, няма нужда да казвам, че Марк Торнило се справя перфектно с новия материал, но също така дава всичко от себе си, за да звучат както трябва и старите класики като 'Restless And Wild', 'Breaker', 'Princess Of The Dawn' и 'Fast As A Shark'.

Вероятно някои от старите фенове тази вечер отново изпитват липса по Удо, но няма как. Тази реакция винаги ще бъде нормална в такива случаи. Ако сложиш ръка на сърцето си обаче, няма как да не признаеш, че Марк е безкрайно симпатичен тип, подобие на Брайън Джонсън в известен смисъл, който приляга на бандата просто идеално.



ДЕН ВТОРИ (2.06.2013)

Неделната фестивална вечер започва с половин час по-рано. Времето си играе с нас цял ден. Хладно и дъждовно е, но това не пречи на АНАЛГИН да открият втория фестивален ден с разточителен сет.

АЛИСА имат на свое разположение завидна на брой руска агитка със знамена и тя непрекъснато пее с тях, но и увеличаващата се тълпа като че ли все повече  харесва техния пост пънк въпреки  факта, че са сравнително непознати в България. Впечатление прави, че музиката им звучи много по-тежко на живо отколкото на запис.



Малко преди ДОРО се отправям към тоалетната около прес тентата и вътре се натъквам на десетина бутилки с пропан бутан. Дали да не запаля цигарка? Шегувам се.

Изпълнението на ДОРО тази вечер е героично и женствено - от класиките на WARLOCK  до онази точно определена кавър версия на PRIEST, за която всички се досещате, металната кралица е безпогрешна. Но все пак не тя е главната атракция.

Тази година отново върна и даже заостри фокуса към DEEP PURPLE. Те имат страхотен нов албум, 'Now What?!' като изборът за сингъл от него, 'Vincent Price', също е безпогрешен.



Може би понякога PURPLE малко приличат на онзи стар боксьор тежка категория, хванат в капан от въжетата на ринга, но независимо от всичко тази банда продължава да отвръща на крошетата. А пък България обича DEEP PURPLE. Обича ги повече от ZEPPELIN, повече от всяка друга група на света.

И знаеш ли какво? Стийв Морс е вече повече години в групата, отколкото Ричи някога е бил, така че, моля, спри да хленчиш и да мрънкаш. Освен това, вярваш или не, Гилън все още го може.

Способността на PURPLE да съберат най-важните моменти от кариерата си в едно лайв шоу, което демонстрира авторитета на постигнатото от тях, превръща бандата, която виждаме да се разхожда тази вечер по сцената в жива легенда. Около нея витае чувство на благонадеждност и важност, някаква неизбежна харизма, която е оцеляла през всичките рокенрол клишета, познати на човека, за да просперира в една по-скромна, но също толкова наситена с емоции епоха.

Единственото ми оплакване е, че сет листът е буквално наводнен с нов материал.  Не бих могъл да си представя какво ще се случи ако групата спести 'Highway Star', 'Lazy' или 'Black Night' заради нещо от новия албум. Това, естествено, не се случва. Има много импровизации, соло изяви и дори една напълно откачена клавирна програма, която Дон Еъри стартира с темата от 'STAR WARS'.



Нито групата, нито публиката искат този концерт да свърши, затова когато това все пак се случва, посивелите чичовци, много от които най-вероятно продължават да настояват, че песните в един албум са разположени на страна А и страна Б, изглеждат трогнати- думите се изговарят силно и с патос, веждите се вдигат недвусмислено, главите се въртят наляво и надясно в опит да се опише неописуемото, а насълзените половинки биват прегръщани като за последно.

Накрая, още докато  ехото на музиката все още не беше заглъхнало напълно и някои лекуваха махмурлука си, а фестивалната земя понамирисваше на бира, се замислих колко ли хора са изпитали терапевтичния ефект от тези два дни и са разтоварили съзнанието си от проблемите с гнева и ежедневната схватка с гадния цикъл на живота. Вероятно не са били малко.

Какво пък, това е добре. Може да е само рокендрол, както казват някои, но ние го обичаме!