CANCER BATS
Them Frequencies, Blackmail, Torah
03.06.2013, *MIXTAPE 5*- Venue B, София
текст: Стефан Йорданов-Стифф

Не искам да обидя никого, но в някои случаи три подгряващи групи идват в повече.

Пак е по-добре от концерти с по 7 или 8 банди преди основната, защото и такива е имало много, но въпреки това кесенето в паузите и гадничкото течение пред вратите на Mixtape 5 ми идват с една идея отгоре, особено ако си дошъл най-вече заради CANCER BATS.

Както вече казах, това не е лично към нито една от бандите преди тях, защото те всички бяха на ниво.

TORAH на Боян от КЪЛН и Симо от CENTER е авангарден проект, в който няма нищо друго освен бас, барабани и глас. След две парчета с изненада установявам, че музиката им перфектно премерена и няма нужда от нищо повече- всичко отгоре би било излишно, би развалило интензивността на звука, дълбочината и преднамерения минимализъм. Последното е в изобилие. Изразителните средства са сведени до минимум, но експресивността е учудващо многозначна.

BLACKMAIL започват обещаващо, но точно когато очаквам да си счупя врата от хедбенгинг, някаква техническа простотия съсипва началото на сета им. За щастие след минути всичко е наред и нещата си идват на мястото.

През това време отвън Лиъм от CANCER BATS сам продава мърча на бандите и разписва дискове и плочи. Сумарно, хората вън и вътре едва надвишават 80, поне според мен.

Ситуацията рязко се променя към края на сета на BLACKMAIL, все едно за да даде отговор на най-често задавния реторичен въпрос между хората- защо публиката е толкова малко.

Когато започват THEM FREQUENCIES вече наистина има повече народ. Това е логично. Бандата е напълно наясно с играта. Динамични и същевременно хаотични, последователни и въпреки това разхвърляни, THEM FREQUENCIES щедро смесват дисонанса с ритъма и те заразяват на секундата.

Техният албум, 'The Great Wave-Off' излезе преди няколко месеца и в момента е основа на всичките им лайв участия. Като гледам колко добре е сработена бандата, възможно е да използват всички шансове за кратки и дълги турнета, за да извлекат всички възможни позитиви от пресния си диск. Все пак това е идеята, нали?

CANCER BATS скачат на сцената точно в 23:05 и директно започват да освобождават грамадни количества енергия. Важно е да се знае, че тези канадски момчета няма да вземат кой знае колко много пари (ако изобщо вземат някакви) от шоу с билети на символична цена и 100 души публика. Също е важно, че още от самия старт става ясно, че тези четиримата не се влияят ни най-малко от гореспоменатия факт.

Те са тук и сега, за да си счупят главите от куфеене. Да счупят нашите глави, да ни мотивират да окомплектоваме едно готино парти тази вечер. Може би затова Лиъм още в началото ни обяснява, че песните, които предстоят са формално извинение за това, че бандата идва чак сега за първи път при нас. Обяснението е поднесено с поредица от цветущи епитети, които, мисля, няма нужда да ти предавам дословно.

Също така, няма нужда да ти цитирам песен по песен един сетлист, базиран върху дискография от четири албума, но концетриран предимно върху последните два - 'Bears, Mayors, Scraps & Bones' (2010) и последния засега, 'Dead Set On Living', излязъл миналата година.

Няма нужда, защото ако не си бил тук, вероятно и без това няма да знаеш за какво става дума, а ако си бил, едва ли ми четеш писанките. По-вероятно е да лекуваш натъртвания и травми.

CANCER BATS са нещо средно между пънк, слъдж, хардкор и метъл. Това нещо стъпва на масивни рифове тип ранните BLACK SABBATH.

CANCER BATS биха могли да минат за американска банда, при това от по-южните, като MAYLENE AND THE SONS OF DISASTER например.

Правя този опит за дефиниция с уговорката, че в крайна сметка практическият резултат е много по-сериозен от теорията, с която те занимавам в момента. Доказателство е миризмата на пот, попила в стените на малката зала на Mixtape 5, когато най-сетне този малък ъндърграунд манифест на DIY културата приключва и всички присъстващи се разотиват, съпроводени от нощния хлад на София.