Откакто Dan Reed Network прекратиха съществуването си като група през 90-те, Дан умишлено стоeше далеч от прожекторите до миналата година, когато групата се събра за едно единствено реюниън шоу.

Да ти кажа честно, не знаех, че човекът все още се занимава с музика докато не се сблъсках челно с това издание и не ми се наложи да изкопая подробностите от живота му през последните 20 години.

Оказва се, че Дан е минал през доста неща - въртял е нощен клуб за рок и блус, грижил се е за баща си, когато са го диагностицирали с рак, работил е като общ работник в строителството, прекарал е време в къща за гости към манастир в Тибет, посетил е Делхи и Йерусалим.

Казвам всичко това, за да те подготвя, че вторият солов албум на Дан Рийд не е нов албум на Dan Reed Network, така че забрави очакванията си, ако те са били свързани с динамична поп рок и фънк музика в стила на ранните 90-те. Не.

'Signal Fire' е полуакустичен, фокусиран върху пеенето рок за възрастни, композиран от човек, който днес тихо и спокойно живее в Париж и от време на време изнася домашни концерти, ако го наемат едно и няколко семейства. Това казва всичко, нали?

'Signal Fire' e философски, но същевременно с това лек и позитивен албум. Той е пълен със замечтани ('Beloved'), но някак оптимистични и уверени в себе си ('Only Love') парчета, построени върху солидна рок основа, само че без самите те да са твърде рок.  Годините опит прозират издайнически- звукът е типичен за утвърдено име, а не за новак в бранша.

Някои могат да се оплачат, че песните са твърде полирани, че им липсва искра или че се доближават опасно близо до рафта с мелодичните подсладители, произведени с финес от някой професионален композитор.

Нека ти кажа нещо, 'Signal Fire' би прозвучал така само в ушите на хлапе, което не различава главата от задника си. Тези 13 парчета наистина са леки, но не са лековати. Те са енигматични и разтапящи, подходящи за пораснали хора с опит зад гърба си. В този смисъл, мен ме уреждат идеално.